Ирина Катеринска и съпругът ? Димитър превръщат своето хоби в „Малка книжка за Коледа” (Ентусиаст), която докосва всички сетива. Димитър е фотограф, а Ирина обожава да пече сладкиши. По професия тя е журналист и думите са другата ? страст, която с годините става все по силна. Никога не се уморява да търси пълнокръвни изречения, защото вярва, че думите предлагат безброй много интересни комбинации, които само чакат да бъдат намерени. Както и вкусните ястия. Смесването, разбъркването, топенето на шоколад и карамел, опияняването на сушени плодове, поръсването на пармезан върху домашно приготвена паста и месенето на хляб са занимания, които носят не по-малко удоволствие от добре написаните текстове. Идеята за книжката възниква спонтанно по инциатива на Димитър. Той е основният дегустатор и почитател на кулинарните вълшебства сътворени от неговата съпруга. Авторката обича да споделя нещата, които приготвя и иска те да достигнат до повече хора. Смята, че е нечестно само двамата със съпруга ? да хрупат вкусните домашни меденки, които освен всичко останало са и лесни за приготвяне.

Рецептите са 17, защото това е едно от любимите числа на артистичното семейство. Сред тях са някои от най-любимите им вкусотии, които приготвят от години, а други се „раждат“, покрай мислите за подправки, кафява захар и мед. И така, в слънчевите следобеди на октомври в техния дом зазвучават коледни песни и се носи мирис на зима с канела. Всички рецепти в книжката са изпитани от авторката и гарантират чудесен вкус и качество. В някои вечери тя изпича по 12 тави с различни видове сладки и заспива на стола с лице, изцапано с брашно и шоколад, а Димитър снима до 2 ч. през нощта, докато се получи идеалният кадър. Следва разговор с Ирина Катеринска

– Кое е любимото коледно ястие във вашия дом?

– Най-любимият ни вкус е комбинацията от гъст боб, къкрил цял ден на печката и топла содена питка – случва се нещо успокояващо и утешително, когато се срещнат, което те кара да бъдеш смирен. А по време на сладката коледна закуска у дома, на най-голяма почит са щоленът и меденките.

– Трябва ли да си добър кулинар, за да се престрашиш да експериментираш в кухнята?

– Смелостта няма нищо общо с престрашаването да експериментираш. За него са нужни голяма доза желание да задоволиш търсенията на небцето си и да отдаваш дължимото на удоволствието. Да си представяш какво биха си казали патладжанът и чесънът с пълнозърнестата паста или пък меласата и черният пипер с брашното. За да експериментира в кухнята, на човек му е нужно просто да обича да си похапва вкусно и да обърне гръб на страха от печката поне веднъж. След това всичко си идва а мястото.

– Коя е най-важната съставка, за да стане едно ястие вкусно?

– Дълбока тенджера, пълна с любопитство. И хубаво масло.

– Съпругът ти споделя ли хобито ти – готвене – или е само дегустатор?

– Димитър е изключително покорен дегустатор, прекрасен фотограф, който изпълнява всичките ми желания и идеи и най-вече отговорен спасител, ако нещо по време на готвенето се обърква. Не знам как, но винаги успява да оправи ситуацията, особено в моментите, когато по пода и в косата ми има повече брашно, отколкото на кухненската маса.

– Важно ли е за теб да споделяш добрите рецепти с читателите на блога ти?

– Да, обичам да споделям нещата, които съм приготвила и са се получили вкусни. Мисля, че най-голямото удоволствие на готвача е удоволствието на опиталите ястията му. Блогът ми не е само кулинарен обаче (а когато започнах да пиша в него изобщо не беше), затова се старая да споделям там всички неща, които галят душата ми.

– Важна ли е украсата на масата, за да ни е по-вкусно ястието?

– Лично за мен – не. Ако нещо е вкусно и апетитно приготвено, то ще бъде такова дори и да се хапва на крак, на стара дървена маса под шарена сянка или в хубав ресторант с колосани салфетки и кристални чаши.

– И накрая – какво би казала на хората, които ще готвят по твоята книга.

– Че се надявам кухните им да се напълнят с всичкото празнично, хрупкаво, весело и ароматно удоволствие, с което съм приготвила всяка една рецепта.

e-vestnik.com