Време е героят Васил Левски да слезе от портрета и да оживее. Няма смисъл да се отлага вече филма за него. Това обяви в предаването „Под лупа“ актьорът и режисьорът Максим Генчев, който през 2013 г. планира да започне снимките на филма за Апостола на свободата. Според него се изисква много кураж и упоритост, за да се създаде подобна лента.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

– Здравейте, как изкарахте Коледните празници?

– Здравейте. В очакване на 27 декември. Това е паметната дата, от която започва легендата Васил Левски и истината за него. Тогава той е заловен в Къкринското ханче. По време на Коледните празници си мислех за неговите последни часове на свобода.

– Според Вас какво си е мислил тогава?

– Смятам, че е предусещал какво му предстои и умишлено е отишъл на Голготата.

– Знам, че искате да заснемете филм за Апостола, кога се роди идеята за него? 

– Филмът ще бъде пълнометражен, три часа и ще се казва „Васил Левски“. Идеята е стара още от времето, когато Радой Ралин искаше да направи такъв филм, но не успя.

– Тогава комунистите го спряха нали? 

– Не успя да намери пари, за да го реализира. Той не искаше да взима средства от държавата за филма. Неговото мото беше: „От народа за народа“, което аз сега използвам като начин за набиране на средствата. В последната година стигнах до извода, че вече няма смисъл да се отлага и няма кой да го направи този филм.

– Защо в последните години освен сериал за Васил Левски няма заснет филм. Каква е причината никой да не иска да направи подобно нещо? 

– Много е трудно. Рискът е много голям. Иска се много силен кураж, упоритост и въпрос на кауза – на залагане на име, на живот, на всичко, за да се получи. Време е този герой да слезе от портрета и да оживее.

– Не се ли притеснявате как ще бъде възприет филма? 

– Вече не. Имам стабилен сценарии, добър екип и е въпрос на точна и добра организация, за да се създаде. Не мога да кажа, че това ще бъде Филмът за Васил Левски, защото той не е документален. Придържам се към историческите данни на героя, но те минават през художествената измислица. Точно тя дава и моят поглед към героя.

– Изключително важно е кой актьор ще изиграе Васил Левски. Трудно ли бе да го откриете? 

– Все още не е на 100% сигурно, но на 99.99% мой титуляр е Димо Алексиев.

– А той съгласи ли се? 

– Да. Той не само, каза „Да“, но като го попитах дали ще се уплаши от ролята, веднага отговори: „Не, Максо!“. Това за мен е Левски, това е отговорът на Левски – той не се плаши от отговорности, от трудности. Предстои кастинг и трябва да се появи някой много силен актьор, за да измести Димо от ролята.

– Кога ще се проведе кастингът? 

– Нека да минат празниците. Но смисълът на кастинга е отхвърляне. 700-800 души са подали молби, за да играят във филма. Ролите са около 100. Без да имам центъра, Левски, не мога да направя кастинга, за да подбера останалите актьори. След като вниманието ми вече е върху Димо, ще мога да подбера и останалите роли.

– А Вие ще играете ли във филма? 

– Да, един френски маркиз – отрицателна роля.

– Напоследък играете повече отрицателни герои, как си го обяснявате това?

– Такова ми е лицето – на лош човек.

– Не сте ли искали да играете добри герои?

– Не

– Знам, че са Ви нужни 2 млн. и 300 хил. лв. С такива средства може ли да се направи конкурентоспособен филм? 

– Това е минималният бюджет, с който аз мога да направя филм. Да, може да бъде конкурентоспособен.

– Само парите ли правят един филм конкурентен? 

– Не. Нужен е добър сценарии. Всичко тръгва от темата в сценария. Той може да е много сръчен и добър, но ако темата е интровертна, лична и специфична, няма как да е разбран от всички. Който търси много пари за създаване на филм, който да му донесе много пари, трябва да потърси подходяща тема. Точната тема са борбата между добро и зло, без да става прекалено сиво. Това именно се избягва с парите, които влагаш. В световен план се налага правилото, че който има пари създава култура, който няма – остава зрител.

– Кандидатствахте ли в Националния филмов център? 

– Това е Национален филмов център, който е държавна агенция и по закон би трябвало да отпуска държавни кредити, а не субсидиране. Оттук идва голямото нарушение на закона. Когато се кредитира един филм, продуцентът, който получава кредита, се ангажира да го върне. Когато кредитираш 1 млн. за филм, който има възвращаемост 5 хил. лв., трябва да се забрави, че може да се върне заемът. Смисълът на НФЦ не е да се създават качествени филми, които да докарват приходи.

– Разкажете малко повече за финала на филма за Апостола, знам, че не искате да снимат обесването му, така ли е? 

– Да, правилно. Не искам да го видя на бесило. По онова време е имало и фотографи, и папараци. Няма нито една снимка, която да покаже обесването. Това, че този или онзи е бил казал, не ме интересува. Нека историците да спорят. Няма доказателство, че е обесен, няма намерен гроб. Чел съм всички книги, но не искам да ги взимам предвид, защото и те са версии на отделни хора. За мен Васил Левски е живи ще бъди жив и легендата ще продължи.