– Кажи ми първо какво ти се падна от новогодишната баница? А и какво си пожелаваш за новата година? 

– Падна ми се любов. Аз си пожелавам здраве.

– А на професионално ниво? 

– Нямам ясно поставени цели, но искам да побеждавам, разбира се. Искам да се доказвам.

– На „Спортист на година” каза, че може би ще тръгнеш по стъпките на брат си. Реши ли го вече? 

  – Не съм го решил със сигурност. Разбира се, мисля в тази посока, това е съвсем нормално.

– Кое те задържа да не тръгваш в професионалния бокс?

– Много неща. Аз съм устроен тук, по този начин, по който живея, съм щастлив. Трябва да има сериозен мотив, за да променя този си начин на живот.

– Имаш ли сили за още един олимпийски цикъл? 

– Човек не знае за какво има сили, докато не го постигне.

– Всички знаем колко много коства подготовката за една олимпиада. 

– Емоциите на една олимпиада са невероятни, но трудът и всичките препятствия, за да се стигне дотам, бяха наистина огромни. Като оставим настрана, че аз претърпях две операции, трябваше и това да преодолея, за да спортувам и да се доказвам. Някой би казал, че само с два мача станах олимпийски медалист. Само че в моята категория схемата беше по-различна от другите. Състоеше се от 16 участници, а за да вляза в топ 16, трябваше на квалификацията да победя в четири мача. Влязох по-навътре в надпреварата от квалификацията.

– Ти каза много труд и много лишения. Какво всъщност стои зад победите? 

– Със сигурност голяма част от обществото не осъзнава за какво става въпрос, но има и голяма част, които са наясно, близко са до спорта, следят ни, комуникират с различни спортисти.

– Какво ви коства като лично време, време със семейството? 

– За нас това е начин на живот, възприели сме го като даденост. Но реално с една дума, всичко е една борба.

– Заслужава ли си? 

– Ако сме хора идеалисти, си заслужава. До този момент усилията ми се възнаградиха.

– Това ли е най-големият ти успех – бронзът? 

– Погледнато с другите медали, е най-големият, но аз, ако не съм бил на ниво през целия олимпийски цикъл, няма как това да се случи. Обичам медалите си като деца, всеки от тях е свързан с емоция, която не мога да пресъздам.

– Къде седят медалите ти, държиш ли ги на някакво определено място? Кой е най-ценният за теб? 

– Всеки медал има своята история, начинът, по който е спечелен, подготовката. Защото мачът не се печели само в залата, а и при самата подготовка. Затова има нещо, което ме свързва с всеки медал. За мен най-ценен е медалът, от който тръгна всичко – Москва 2010 година, когато никой не очакваше от мен такъв успех и бях взет между другото с отбора.

– Когато вече очакват от теб, по-трудно ли е, защото твои колеги са ми споделяли, че най-трудно е, когато очакванията към теб са големи? 

– Разбира се. Очакването натоварва и тежи. Пример за това е Станка Златева. На нея това очакване да донесе титла й тежеше през целия олимпийски цикъл. Мое мнение е, че това много й повлия.

– Как си намираш спаринг партньори? Брат ти е споделял, че това е една от причините да ходи в Германия, защото тук реално не можете да имате достойни спаринг партньори. 

– Все едно да тренираш плуване без вода, така наречените сухи тренировки. Нещо подобно правим и ние. Тренираме всякакви други упражнения, които са насочени към бойната обстановка, но не са реалната такава, която може да даде един спаринг партньор. В България трудно се намират конкурентни спаринг партньори, има хора, които са абсолютни любители и си плащат, за да влизат в залата и да тренират. Ние ги използваме, за да тренираме с повече от един в един рунд.

– Как се подготвяш за състезание? 

– В аматьорския бокс това е по-трудното. В един турнир можеш да играеш с двама олимпийски или световни шампиони, не знаеш срещу кого ще се изправиш. Тактиката се сменя всеки ден.

– Кажи ми разликата между професионалния и аматьорския бокс. 

– Видима разлика е, че при аматьорския бокс има правила, за разлика от професионалния бокс. Зависи кой какво харесва, дали иска да гледа по-омекотен вариант или по-груб. В олимпийската програма умишлено се цели да няма варварски сцени, кръв. Ръкавиците на Олимпиадата бяха специално направени, така че трудно да се получи силен удар. Разликите между двата спорта са сериозни, но това не означава, че аматьорският бокс е лесен. Конкуренцията е огромна.

– Ти учеше право, завърши ли? 

– Не, не съм завършил. Мотивът да запиша право беше комбинация от стечение на обстоятелствата. Тогава до някаква степен се бях отказал от активна състезателна дейност, а и ми трябваше някакъв вид ново начало. Исках сам на себе си да докажа, че мога да го направя, в залата съм се доказал.

– Къде според теб има повече пари, в правото или в бокса? 

– Всичко е много относително. Не е важна самата дума „юрист” или „спортист”, важно е къде се развива и как по-конкретно.

– Ясно е, че в професионалния бокс има много повече средства. Едва ли заплатата от държавата стига. 

– В пазарната икономика безспорно е така. Важно е, но гледам и други неща, не само парите в разликата между двата спорта.

– Какво друго гледаш? 

– Принципно повечето боксьори преминават заради парите от единия бокс към другия, може би и за да се дореализират. Аз нямам такова желание, чувствам се реализиран.

– Кои са най-важните ценности на Тервел Пулев? 

– Всеки би започнал със семейство, здраве и т.н., това са и за мен.

– Благодарение на кой треньор си стигнал до това, което си, изключвайки баща ти, защото на първо място той е човекът, който има заслуги за това какво сте ти и брат ти? 

– Благодарение на него имаме този характер, хъс и воля. Аз съм много благодарен на моя личен треньор Борислав Бояджиев, който е вярвал в мен, дори когато аз не съм си вярвал. За мен той е един изключителен професионалист, който успя да ме вдигне на крака и психически, и игрово.

– Излизайки на ринга, знаеш ли дали ще победиш, с каква нагласа тръгваш? 

– Хубаво е да си вярваш, ако не вярваш в себе си, няма как да победиш.

– Кое е по-трудно – физическото или психическото натоварване? 

– По време на мач няма как да мислиш за друго. Притеснението е буквално преди да влезеш в ринга, след това всичко остава извън него.

– Злобата у противника виждаш ли я, как стоят нещата с тези емоции? 

– Това са съвсем нормални неща. Позволено е да удряш, дори това се изисква от теб. Целта ми е да повредя противника, иначе няма как да победя, това е начинът.

– Изпитваш ли страх? 

– Това е съвсем нормално, не мисля, че ако един състезател каже, че го е страх, това е слабост. Инстинктът за самосъхранение трябва да бъде притъпен в този спорт.

– С брат ти качвали ли сте се заедно на ринга? Представяш ли си се с Кубрат в един мач например? 

– Не, такава представа нямам. Той ми е брат, а и да не ми е, той е изключително силен боксьор. Моите думи са ненужни, след като той се е доказал навсякъде по света.

– Ние много се надяваме братята Пулеви да станат повече от братята Кличко. Възможно ли е това?  

– Това е много силно сравнение. Те са светила в професионалния бокс, а и имат сериозна аматьорска кариера. Не виждам смисъл да се сравняваме, ние гоним нашите си цели.

– Как виждаш мача между брат ти и Кличко? Възможно ли е този мач да се проведе в София, това би било невероятно изживяване за българската публика? 

– Няма невъзможни неща. Ако се случи тук, би било една радост за всички българи, за София по-специално. Сигурен съм, че един мач между Кубрат и Кличко би бил много зрелищен. Самият факт, че Кубрат толкова години не е побеждаван, е изключително важен. Никой българин в тежка категория не е достигал такива висоти, той пише история с всеки изминал мач. Хората трябва да знаят, че в тези условия трябва да се радват на всяка победа и да са горди с българския спорт. Не искам да упреквам никого за ситуацията, просто казвам, че спортистите са едни достойни хора.

– Имаш рожден ден следващата седмица, празнуваш юбилей. Какво си пожелаваш? 

– Пожелавам си здраве и повече чисти хора, хора без задни мисли около мене.

http://www.tvevropa.com