Нека се фокусираме върху съзнанието. По-конкретно да обясним какво иска умът ни. Явно човешкото съзнание е свръх сложно и нюансирано, но една от основните и примитивни негови функции е да ни предпазва от опасности. Съзнанието иска да ни защити, затова създава чувството за страх, което да ни попречи да действаме. Съзнанието работи така, че да запази текущата си зона на комфорт.Любима фраза на съзнанието е „Ами ако…”. То е като автор на свръх пламенна сапунена опера, който влага големи усилия в създаването на въображаеми мелодрами. Важното тук е, че те са въображаеми, а не истински. Но, за съжаление, реалността е такава, че живеем животите си, съпровождани от тези драматични, базирани на страха, въображаеми представи, които ни спират да предприемаме действия и да вървим напред.

Страхът е напрежението в съзнанието между желанието ни за действие и опитите за съхранение.Когато предприемаме действие (дори да правим нещо, което много хора биха сметнали за изключително страшно) и съзнанието не се опита да ни предпази, няма да изпитваме страх. Страхът съществува, когато част от нас иска да действа, но друга част иска да се отдръпне. Страхът се усилва и от предчувствието за физическа или психична болка. То, обаче, също е въображаемо – болката не присъства тук и сега. Съществува само в ума ни. Разбира се, има ситуации, в които страхът е напълно обоснован, като случаите, в които се оказваме изправени пред мечка или срещнем враждебно настроен непознат човек в тъмна уличка, но тези обстоятелства не са много обичайни.

Ключът е в това да обуздаем постоянните опити на ума ни да си въобразява какво ще се случи и така да подхранва страха.Вероятно страхът няма да изчезне напълно, но най-малкото можем да забавим потока на въображаемите фатални последици и да се опитаме да видим какво всъщност се крие зад тях – просто желанието на съзнанието ни да ни предпази. Когато го осъзнаем, ще ни бъде по-лесно да се противопоставяме на влиянието му. Важното е да се опитваме да действаме, въпреки страха. Това значи да имаш кураж.

Упражнение

– Нека си помислим за последния път, когато сме били уплашени да направим нещо, но все пак сме го направили. Може да е представяне на презентация на работа, посещаване на уроци по плуване – всяка ситуация, в която сме направили нещо, въпреки страха си, е подходяща.

– След това затваряме очи и се опитваме да се пренесем в спомена за този момент – звуците, картините, мислите, чувствата. Да визуализираме ситуацията.

– Да опитаме ясно да определим от какво точно ни е било страх преди да предприемем действието. Нека усетим страха, но да обърнем внимание на това от какво съзнанието се е опитвало да ни спаси тогава. Може би е бил страх от неуспех? Или от това, че някой ще ни съди? Може и да са няколко неща едновременно.

– Продължаваме да визуализираме ситуацията. След като сме предприели действието, как сме се почувствали от това, че сме се опълчили на страха си? Вероятно ще установим, че сме се чувствали силни и могъщи, и физически, и психически. Нека се опитаме да запазим това чувство и наистина да го приемем. Отпускаме се и правим това в продължение на 15 минути.

– И накрая, следващия път, когато се почувстваме уплашени да направим нещо, нека първо определим от какво всъщност се страхуваме. Да си напомним, че това е защитно поведени на съзнанието ни. След това е време да пробудим онова чувство за сила, което сме изпитали предишния път, когато сме преодолели защитния инстинкт и страха си. Чувството ще ни помогне да пристъпим към действие. Колкото повече действаме, въпреки страховете си, толкова по-лесно ще става.

tia.bg