Как се случи, че попадна в Кипър?

През 1994 г. и двете ми сестри отидоха в Кипър, където започнаха работа. Само едната се прибра в България, а през1996 г. получихме покани за сватба с кипърец от другата ми сестра.

Какво беше първото ти впечатление за страната?

Първото ми впечатление (тогава бях на 15 г.) беше, че съм пристигнала в рая. Островът е малък, но много красив. Има слънце 360 дни в годината, пътищата са идеално чисти, с палми покрай тях, алеи и цветя. Малки спретнати кварталчета, къщите са с подредени градинки и джудженца в тях. Хората са приветливи, учтиви и те поздравяват на улицата. Бял пясък, кристално чиста вода, солен бриз, страхотни алеи и малки крайбрежни заведения. Малък район с китни селца е разположен в планината им Тродос. Толкова подредени и красиви, че все едно са излезли от някоя приказка. Планината е прохладна, с умерен климат, а през зимата е като коледна картичка.

С какво си се занимавала в Кипър?

Както споменах първото ми посещение там беше поканата за сватба. Но толкова се влюбих в Кипър, че реших след завършването ми да отида отново. Беше трудно като чужденец да остана в страната – без покана, без виза, без работа. В началото работех какво ли не. Малко по-късно записах да уча бизнес администрация в местен колеж. Имах възможност да работя само няколко часа на ден, сезонна работа. След завършването ми започнах работа във фирма занимаваща се с внос на компютри.

Какви са впечатленията ти от кипърците? Имат ли допирни точки с нас, българите?

Впечатленията ми от кипърци са смесени, но както и ние сме различни хора, така са и те. Местните са нещо смесено между гърци, турци и англичани. Кипър е бил английска колония дълго време и се усеща английското в тях. Живеели са и много преселници от Турция, но след преврата през 1974 г. островът се е разделил на две половини – гръцка и турска. През 2004 г. гръцката част на Кипър бе приета в Европейския съюз и тогава за пръв път се повдигна въпросът за разделението на острова. Все още се водят преговори за обединяване, но там водеща роля има Турция, а тя не отсъпва лесно. Ако трябва да погледна допирните ни точки с тях  – да имаме такива, има си го ориенталското и там. Но са по спокойни, по добри, самият остров не позволява голям допир със света и кипърците са останали с мисленето от преди столетия. Иначе са спокоен народ или поне бяха преди да се появим ние. След 2007 г., когато Румъния и България се присъединиха към Европейския съюз, буквално за година Кипър се превърна в пренаселен с чужденци остров.

Какво можем да взаимстваме от тях по отношение управление на държавата, социална политика, гражданско общество?

В това отношение можем да научим много. Предвид малките размери на острова и голямата подкрепа от Англия и Гърция, кипърците никога не са имали икономически проблеми. Преди да приеме европейската валута Кипър имаше своя собствена „лира” и това беше една от най-силните валути в света. Икономиката им бе стабилна, но влизайки в Европейския съюз и приемайки валутата им – всичко се срина за година. Въпреки всичко стабилното им управление ги пази и до днес от икономически трусове. Разликата между България и Кипър е, че кипърските управляващи са много близо до народа си. Вслушват се в искания, проблеми и обществото им е сплотено. Отделя се голямо внимание за подпомагане на семейства в неравностнойно положение, пенсионери и деца. Инфраструктурата им е на ниво. Обществото е смесено, с различни култури и ценности, но работят сплотено за доброто на страната си. Съдебната им система е непоклатима, законите са строги и на място. Не малко значение има и уважението на народа към системата на управление.

въпросите зададе Иво Югов

barometar.net