„Витоша” е филм за планината-оазис, разположена в покрайнините на София; филм за планината, която прави хората свободни, но също и филм за планината-ценност, без която животът в столицата би бил съвсем различен.Народният парк Витоша е в опасна близост до непрекъснатото разширяване на столицата и това е причина статутът му на защитена зона да бъде застрашен от тайни споразумения между олигарси и управляващи политици.„Идеята за филм за Витоша ми дойде именно като провокация към собствените ми стереотипи – признава режисьорът Любомир Младенов. –  Просто в един хубав момент повярвах, че там е различно, че хората, които тачат и обитават Витоша са различни, и че това за мен ще е необикновена среща. Същевременно протестите в подкрепа на парка, които започнаха преди около 3 години (тогава започнахме и снимките), ми се сториха важни, макар да се събираха по 30 души и никой да не очакваше, че ще се стигне до Орлов мост от лятото на 2012.”

В чувствителния документален разказ на Любомир Младенов, Витоша е представена като символ, като място от основно значение в ценностната система на хора като Тома Белев (изпълнителен директор на парка от 2000 до 2012 година), като младите природозащитници, като председателя на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов, чиито усилия са насочени в една, единствена посока – да опазят планината от безумната приватизация, да я съхранят „дива”, а не застроена.

„Иска ми се да вярвам, че „Витоша” е филм за пробуждането на гражданско общество в България. Това със сигурност не е специализиран еко-филм, предназначен за суровоядци – споделя още Любомир Младенов. – Както вече казах, зад казуса със ски зона Алеко прозира по-сериозен конфликт. „Витоша” е филм за всеки, който има самочувствието на гражданин.”Филмът е важен, защото смисълът, на който се е посветил, е именно искрата на чистата любов към природата, която разпалва пожарът „Орлов мост” и цялото движение на млади хора към промяна в обществото ни. Самият Любомир Младенов признава, че за него „Витоша е остров, разположен в столица. Много малко хора си дават сметка какъв лукс е това. Не става дума само за красивия пейзаж или че можеш да караш ски съвсем наблизо. Въпросът е, че в тоя криво застроен, мръсен и с малки изключения не особено уютен, макар и любим наш роден град София, има едно място, което остава празно. Не в смисъл на пусто, а на не-претоварено с въжделенията и безчинствата на хората. Витоша си стои там, надвесена над нас, каквато си е била винаги. Такава трябва и да остане.
”

actualno.com