Завистливи, злобни и заблудени, комплексирани и тесногръди, некадърни и некъпани (!?), пасивни и посредствени – такива май трябваше да се почувстват хората, които изригнаха с (почти) праведен хейт срещу евросубсидията за чалга мастодонта „Пайнер Медиа“ ООД по оперативната програма „Конкурентоспособност“. А бенефициентите на безвъзмездния кинтаж (1 милиона еврака) бяха очертани с контурите на пазарния прагматизъм, приятния професионализъм, инициативността и желанието за развитие. Ето че сега чалга индустрията, олицетворена от финансово успешната фигура на инж. Митко Пайнера, може да се сдобие с нова характеристика – жертвоготовност в името на обществения мир и личното спокойствие на сприхавите театрали които май поеха субсидираната „конкурентоспособност“ най-вътрешно. Режисьорът Александър Морфов дори опитал да се изгаври с отдавна доказаната естетическа несъстоятелност на жанра, като пуснал гнусната порно песен „Ах, банана“ от сцената на Народния театър. Много садо-мазохистична постъпка. Колко ли трябва да мразиш колегите си (да не говорим за публиката), за да ги тровиш с подобни извращения.

Както и да е, „Пайнер“ вече не искат парите. В свое интервю за „Труд“ Митко Пайнера каза, че ще върне милионите, ако това би помогнало на високата култура, персонифицирана от хленчещите самообявили се арт авторитети. Но в същото време изрази съмнение, че те ще прогресират и ги посъветва да не разчитат на провала и омаскаряването на другите, а да бачкат за своя успех. Тук е прав – отказът от сухото, което щеше да потече към „Пайнер“ под формата на нова техника няма да помогне на автентичните творци. А Ал. Морфов се закопа сам, превръщайки сцената на Народния театър в долна чалготека, с перверзната идея, че така протестира срещу простотията.

Естествено няма как да твърдим, че „Пайнер“ се отказват от парите заради недоволството на някакви си претенциозни арт позьори. Те помогнаха при генерирането на скандал, който доведе до желание от страна на Еврокомисията за проверка на това до колко са спазени правилата при отпускането на средства за техническото облагородяване на чалгата. „Фирмата счита, че ако оборудването се закупува по проекта, това би отнело значително време, с което тя не разполага, за да реализира фирмените си цели“, заявяват от „Пайнер“ и потвърждават намерението си да платят техниката изцяло със собствени средства. Така си е, хем ги бавят, хем ги псуват, що да не се изръсят сами за цялото начинание и да забравят тези един милион евро/неприятности. И ако „високото изкуство“ не ще спечели нищо от това развитие на казуса, мисля, спокойно можем да кажем, че и за чалгата няма голяма финансова драма.

Все пак говорим за безобразно печеливш бизнес, който произвежда безобразно лош продукт. Той не е доказано вреден за здравето, не е незаконен и ако е вкаран в адекватен икономически контекст, може да кандидатства за каквито си иска субсидии без проблеми. Българското правителство и Еврокомисията наистина не са художествени журита, за да преценяват артистичния интегритет и креативната потенция на подобен проект. В този смисъл беше много смешно да се наблюдава публичната арт агония от краткотрайния „конкурентоспособен“ триумф на „Пайнер“.

Но от друга страна, аз съм на мнение, че никога не е излишно да се говори колко гадна е чалгата. Просто в конкретния случай объркването дойде от причините заради които „попфолкът“ бе обруган. Но все пак чалгата си остава помия и дори проектът на „Пайнер“ да е адекватен (а за да стане ясно, той трябва да бъде разгледан в детайли), това не прави продуктът на фирмата по-малко отвратителен. Също така финансирането е било одобрено „по програма за подкрепа на малки и средни фирми в творческата и културна индустрия“. Не съм сигурен доколко „Пайнер Медиа“ ООД минава за малка или средна фирма по нашите стандарти, но съм сигурен, че откривам смущаваща перверзия в определенията „творческо“ и „културно“. Може ли да се нарекат така произвежданите от „Пайнер“ и други компании песни, клипове и предавания? Да, разбира се. Но заслужават ли го? Не, естествено. Чалгата е самият отказ от култура. Чалгата ти казва, че трябва да се гордееш с невежеството си. В България тази “музика” е най-могъщият апологет на обществения феномен idiot pride. Знанието не е необходимо, ти си това, което имаш в портфейла.Ти си колата си. Ти си косата и дрехите си. Ти си шибана стока. Жената няма никаква стойност извън размера на изкуствените си гърди и общителността на своята вагина. Еврокомисията можеше да спре проекта само на базата на чудовищния мизогенизъм, който се проповядва къде съзнателно, къде несъзнателно от стотиците чалга изпълнители. Но аз нямам такъв проблем с аморалността на чалгата. Имам проблем с еднообразния, клиширан, буквален, лишен от сатира начин, по който достига до консуматорите. И с болезнено лошите „мелодии“.

Естествено, че чалгаджиите не носят отговорност пред обществото и не трябва да се възприемат като модели за подражание на тийнейджърите, въпреки че са точно такива. Но и аз не нося никаква отговорност пред нищожните творчески постижения на малоумната попфолк индустрия. Презирам подценяването на вкуса на публиката, което прозира през масовото производство на посредственост. Те явно ни смятат за идиоти.
В западни медии определиха чалгата като “гангстерска музика”. Да, за жалост мутрите са достатъчно тъпи, за да не имитират културните предпочитания на своите екранни идоли и затова няма да прочетете как някой български “бизнесмен” бил гръмнат докато си слушал Франк Синатра или Пери Комо. Но чалгата не е музика само на мутрите, а и на безкритичните млади, на хората, които не обичат да мислят и не искат да оспорват изкуствено наложени “авторитети”. “Поп-фолк“ фирмите не са  фабрики за плътски мечти и ескейпизъм, а за консерви с глупост от поточната линия на разпилените салфетки.

И още нещо. Според мен чалгата няма нужда от HD техника, качествени камери и обективи. Клиповете спокойно може да се снимат на видео, с една гледна точка, без художествено осветление, кранове или стедикам. Техническото усъвършенстване влиза в остър конфликт с идейната нищета на жанра.

В чалгата няма самоирония, намигване и поле за интерпретации.

Има само бясно желание за консумация. На екскременти. И затова изобличаването на тази специфична музикална скатофилия не трябва да се формулира като „комплексарски хейт“, а по-скоро като адекватна реакция на здрава имунна система. Сигурен съм, че след време ще бъде доказана пряката връзка между слушането на „поп-фолк“ и затъпяването. И ако липсата на интелектуално любопитство наистина стане важен фактор за просперитет, то тогава да живее чалгата.

trud.bg

Владислав Апостолов