Вече и на бабите от Долно Бучино стана ясно, че досието “Буда” е поредният кьорфишек в българското медийно пространство. Някой мислел да направи премиера Борисов информатор, после решил да го проучва – историята е съшита с бели конци от долу до горе. По-интересно е откъде идва атаката – от единия син на Недялко Йорданов, Асен и живеещия в чужбина Атанас Чобанов. По времето на социализма Недялко Йорданов бе привилегирован поет, чиито стихове се печатаха без проблем. 20 години той беше драматург на Бургаския театър, където колеше и бесеше и уреждаше роли на съпругата си Ивана Джеджева. Ето какво си спомня театроведката Красимира Василева: “Въпреки че баща му беше репресиран от съпартийците си и всички знаеха това нещо, Недялко успя да изплува, но след това започна да става някакъв сатрапин в Бургас и вече след демократичните промени го изхвърлиха оттам, и той дойде на моето място в Театър „Възраждане“ при Андрей Калудов.”  По времето на режима на Живков актьори протестираха срещу налагането на тандема Иорданов-Джеджева, но властта беше плътно зад Недялко Йорданов и пиесите му се поставяха във всички театри. След промените поетът занижи критериите си за писане на стихове и стана известен с творби, които не блестят с художествени качества. По-интересна е съдбата на синовете му – Недялко и Асен. Първият беше издател на вестник “Уикенд”, но след скандал с другия собственик започна да издава таблоидите “Галерия” и “България днес” /който уж напусна/. Никой не е попитал Недялко Йорданов не се ли срамува от дейността на сина си, чиито вестници са под нивото дори на булевардната преса? А трябва да го попита. Вторият син Асен е в ролята на неподкупен журналист, който препредава документи и си мисли, че това е разследваща журналистика. Да публикуваш кьорфишеци от рода на досието “Буда”, да ги тълкуваш и раздаваш морални присъди не е разследваща журналистика. Това се нарича “черна кутия” – чуеш нещо, подхвърлят ти документ, публикуваш го и се мислиш за велик. Не, не си велик – просто си удобен на хора, които си разчистват сметките по този начин. Ако имаше документи подписани от Борисов, както примерно при Ахмед Доган, който е бил агент на Държавна сигурност ситуацията щеше да е друга. Но такива няма. Ако случайно се намерят представям си каква еуфория ще настане в “дисидентските” глави на синовете на Недялко Йорданов. Защото ако не беше дошъл 10 ноември, с баща-любимец на социалистическата власт двете момчета със сигурност щяха да търкат удобни кресла. За съжаление дойде демокрацията, която макар и псевдо им позволи да играят ролите на издател и разследващ журналист.

Иво Югов