Актът на самозапалване на варненеца Пламен Горанов ще остане в историята. Един млад мъж, в разцвета на силите си, жизнен, с гражданска позиция реши да жертва живота си, за да бъде чуто мнението му. А то е оставка на кмета Кирил Йорданов и местната власт. Пламен се бори са живота си и разбирам неговите приятели, които страдат за него. Аз се моля той да оживее, искрено се моля  на Бог това да стане! Но според мен Пламен няма нужда от отворени писма на негови приятели. Той е изразил гражданската си позиция, стигна до крайност, за да разберат варненци, че той не може да живее в град управляван от Кирил Йорданов. За да извършиш подобен подвиг се изисква смелост, не отворени писма. Днес всеки може да напише отворено писмо, до когото си поиска. За това не се изисква особена смелост. Дано Пламен оживее и говори. Дано се чуе неговият глас, който е важният за мен. Защото се стигна до трагикомичната ситуация кметът Кирил Йорданов да получава подкрепа от деца, различни организации, хора и писмата им да идват от пресцентъра му. Какво трябва да направят медиите? Да публикуват писмата срещу него и за него ли? В тази абсурдна ситуация Варна е разделена на две. Едната част иска оставката на кмета, другата го брани. Според мен личен избор на Кирил Йорданов е дали ще иска да управлява в подобна среда. Той беше избран на редовни избори със 70 000 гласа, сега хиляди искат оставката му. Натискът на протестиращите е силен, въпросът е до къде ще доведе и колко още оставки и искания ще трябва да бъдат изпълнени, за да спре? Защото се отприщи трупания 23 години гняв към политиците ни, които се правеха, че в тази държава няма народ. Сега да мислят, да умуват как този изстрадал народ да получи възмездие за всичките им зулуми. Да има политици в затвора. Да има „добре облечени бизнесмени“ в затвора. Да има мутри в затвора. Да има по-добър живот за хората.

Иво Югов