Беше преди 4 или 5 години, не помня точно. Беше едно от онези безметежни лета, в които срещаш много хора. Някои от тях никога повече не си спомняш, защото са преходни също като лятото. Но понякога през портата на Вилата (това е едно място, където се случват само непреходни неща) влиза някой, за когото знаеш, че не е случаен. Онова лято Пламен броеше лешояди. Да, точно така – лешояди. Беше станал доброволец по някакви си негови причини към някакво си природозащитно дружество, което още се опитвам да открия чрез Гугъл.  Не го открих. Всъщност, открих няколко, но не знам кое точно е имало късмета да вземе Пламен за доброволец.

Та така. През портата влезе Пламен. Познавахме се отпреди, бегло. Но тогава започна да говори за лешоядите. Колко мили и прекрасни птици са. Колко са полезни за природата. И колко е готино по планините. И колко е важно да бъдат преброени…Цяла вечер броихме лешояди. С Рени и Илия, с Митко, Катя, Петьо…

Петьо сега е на 14, но още оттогава си има плюшен лешояд, който се казва Пламен. После цяло лято броихме лешояди. Те бяха постоянната тема. Ужасно весела и странна. Като самия Пламен. Онова лято, някъде в сливенските балкани, Пламен си осинови керкенез. Не знаем подробности. Той беше такъв – подробностите никога не са били от значение. Основното е достатъчно цветно и неповторимо.

Колко са били лешоядите когато ги е броил Пацо, не е ясно. Но се увеличават, пишат природозащитниците. Миналата година белоглавите лешояди станали 161. А предната били 150, пише в интернет. Но не пише нищо за Пламен и лешоядите…

Пише много за Пламен и другите лешояди.

На 20 февруари сутринта бях на работа, както обикновено, в радиото. Наложи ми се да съобщя в ефир, че мъж се е самозапалил пред сградата на общината във Варна. Да, признавам, съобщих го почти безлично, с необходимата доза драматизъм… С колегите тогава коментирахме, че това е повече от безразсъдно. „Какъв трябва да си, за да си причиниш това?!”, спомням си, че казах.

После стана ясно името. И после дойде снимката.

Оттогава лешоядите не ми излизат от главата.

Пламен беше преброил Лешоядите. И беше тръгнал на лов за тях…

„Той е човекът КАУЗА”, каза Рени. И каза, че му е гневна. Това беше тогава. Когато още имаше надежда, че ще оцелее.

А аз още не разбирам. Едно знам обаче – съжалявам, че не го познавах повече.

Знам и за някои от хилядите му, със сигурност, идеи.

Пацолония. Фотографският пленер, който Пацолон организира и проведе в с. Върбица, Търновско.

Вело-сити клуб „Огнени педали“. „Създаден някъде около 2003 г. от група ентусиасти с цел изучаване на кръчмите в близките на Варна села, използвайки велосипеден транспорт.“ Така пише и под снимката…

Без гънки. Фотографски цикъл с ютия. За някои от снимките Пламен взе Петьо и го направи неузнаваем – черен като циганче. То това и беше идеята :) Може да живееш в катун, но важното е да си без гънки.

Паметникът на българо-съветската дружба във Варна осъмна с качулки. Това само алпинист може да го направи, коментирахме тогава. После разбрахме, че е бил той.

Целият му живот беше творчество. Всяко негово появяване – спектакъл. Ярък, много светъл, много цветен. Пламенен.

Разказвала ли съм ти, пита Рени онзи ден, как ми поднесе цветя за рождения ми ден? Не, не знам за това. Ами сутринта на прозореца отвън се почука. Петьо (синът й) ме повика уплашено. Отвън висеше Пламен. С цветя. И с още един негов приятел.

Представих си го. Рени живее на осмия етаж. А рожденият й ден е през януари.  Да, това е Пламен, каза Весо, когато му разказах. „Типично за него.” А всъщност не е толкова типично… Но за Пламен беше. „Милият ми щур Пламен, само да знае колко ще липсва той на живота!” , каза вчера Рени от Франция.

Тя пътува много, а веднъж си направи експеримент-приключение. Замина на партньорска среща в Румъния с… буса на Пламен. Естествено, че той го караше. Докато тя и Йовчо (човекът с камера) вършели сериозна работа, Пламен се запилял по румънските села с един румънски коминочистач. Два дена чистел комини. Не, не за пари. Просто му било готино. Върнал се щастлив. С благодарния коминочистач. И докарал групата в България с легендарния бус. Наложило се Йовчо да натиска единия педал с ръка през цялото време, защото бусът си беше реликва. Почти артефакт. „Йовчо, ти си най-добрият педал, който съм имал”, му казал с благодарност Пацо, съвсем сериозно.

За този бус има написан блус, каза Весо оня ден. С него ходили на турне с „Джанго Зе”. Преди две години, на „Строежа“, бандата свирила на един от последните концерти на Тодор Колев.

А пък Катя написа във Фейсбук вчера: А Пламен имаше един бус, който можеше да побира кого ли не и можеше да прави старото ново и много хубаво се смееше. Само че каквото и да кажа сега, няма да има същия смисъл. „Лигата на рзказвачите”. Второто й издание в Добрич. В Кино-клуб „Икар”, разбира се. Катя го организира, доведе Богдан Русев, а Пламен доведе Ник от „На тъмно” за спонсор. Тогава спечелих наградата на публиката :) Темата беше „На тъмно”.

Толкова много случки, и разговори, и спомени имам с него. Ама не ми стигат. Душата ми плаче за още, каза вчера Рени. Джанго Зе в кино Икар. Разбира се, доведе ги Пламен. Аз набързо се изнесох от Варна, за да съм на купона. Пламен растла една черга от буса. Сцената за бандата. Чергата още е там. Ще я пазим, казаха Рени и Илия.

„Не исках да се убивам”, казал Пламен в линейката към болницата сутринта на 20 февруари. Затова съм сигурна, че той не е самоубиец. Това е важно! За онези, които го мислят за луд. И за приятелите му, които знаят, че той твърде много обичаше живота. Защото и мечтите, като птиците, имат крила…, пише в сайта на едно лешоядопреброително дружество.

Подробностите не са важни. Все пак става дума за Пламен Горанов. Когото всички вече познават. И душите им плачат за още. Онзи ден, в понеделник, пак бях на работа. Говорихме си в ефир за Пламен с Весо Златков. Още не знаехме, че вече го няма. Беше ведър и оптимистичен разговор. За това как положителната енергия от толкова много хора ще му помогне. После си говорихме и как приятелите му ще му хвърлят един хубав бой за тая, дето я е свършил, само да се оправи! И призовавахме да се дарява още кръв… А тяхната приятелка Радостина казала: Аз не искам Пламен да влиза в учебниците по история, искам да влезе в учебниците по медицина…

После… После се разгоря името му. Навсякъде. И камъни започнаха да се трупат на лобното му място. Грамада. Пламен преброи лешоядите. А те кръжат наоколо отдавна. И стават все повече, което няма нищо общо с природозащитниците. Пламен откри ОГЪН по тях. Няколко паднаха.

А ние трябва да довършим останалите.

Наталия Господинова

dariknews.bg