Калина Андролова е известна наша журналистка, която винаги има актуална позиция за случващото се у нас. В момента е политически анализатор в БНР в предаването „Деконструкция“.

Във ваш анализ казвате, че „Новата мечта на света е основана на уважението към нашата обща планета Земя“. Има ли такова уважение в България?

Постепенно се оформя. Протестите на Орлов мост през лятото бяха симптом именно за това. Аз видях ново поколение хора с нов мироглед, ориентиран към чистотата и натурализма. Младежите, които видях по митингите през лятото бяха съвършено различна категория хора. Това са хората на антикорпоративизма, на новата вълна за ревизия на материализма и безскрупулното хищничество. Не знам дали самите лидери на зелените  движения разбират кого предвождат, но хората, които бяха там излъчваха именно тези сигнали. Задавам въпроса „дали лидерите разбират КОГО предвождат”, защото усещам груб опит зелените формации да се сложат упорито в лявото или дясното пространство, усещам отново пипалата на конструкторството. Искрено се надявам да не се опорочи по обичаен български начин една световна идея, каквато е зелената идея – да бъде запушена с „политически удобни” водачи, един трик, който сме гледали много често в нашето пъзелно политическо пространство. Зелената идея е една изключителна мисия и тя не бива да бъде свеждана до периферен мъник, не бива да бъде превръщана в патерица. Така че на мен лично ми се иска всички зелени формации в България най-после да се обединят, те не са леви, десни или на точки. Те са зелени, би трябвало да имат цел, а не комплекси.

Имат ли смисъл инициативи като тази „Да изчистим България за един ден“ ?

Знаете ли, имам пресен пример от Белоградчик, където ходих миналата седмица. Чудните Белоградчишки скали, с които толкова се гордеем, са непонятно красиви. Удивена съм обаче от неподдържаното пространство наоколо, в парка със скалите. Вдигната нагоре камерата ми запечата божието творение, насочена надолу камерата ми запечата човешката свинщина. Пращам ви и снимки – горе и долу. Задавам въпроса към кмета на Белоградчик: толкова ли много средства са нужни за да почиствате по-интензивно парка със скалите?! Възмутителна мръсотия от лайна, пластмаси, хартии и ганьовщина! Летният театър, отдавна е превърнат в тоалетен, а касата е в отчайващо състояние. Защо, бе, хора, не се грижите за единствения си поминък там?! Мисля, че проблемът на българските управници е абсолютната незаинтересованост и липсата на любов. И за да не давам само лоши примери, нека дам и един добър пример – кметът на Бургас Димитър Николов. Бургас се преобрази като с магическа пръчка откакто той е кмет, стана чист, красив, уютен, усеща се дълбока обществена грижа. Димитър Николов има талант да управлява, той ми вдъхва надежда, че няма значение от коя партия си, има значение дали си умен и находчив.

Казвате също: „Новата мечта на света е основана още и върху защити не за глобалния капитал, а върху социалните и чисто човешки защити.“ Има ли у нас наченки на подобни защити или протестите ще останат на ниво срещу монополите?

Има наченки. За съжаление, инстинктът за храна и подслон у хората в този случай не е достатъчен. Трябва гражданите да имат по-висока степен на обща грамотност, за да разпознават както правата си, така и идеите, които нахлуват от бъдещето. Няма как България да остане встрани от световните политически настроения на Европа и Америка. Един умен политик би заложил на по-дълъг пас, а не на късо махленско подаване. Да виждаш надалеч, означава да си подготвен играч. Защото утре идва светкавично бързо. Още една серия от протести, когато има нагнетяване на енергии, ще доведе най-после до смъртта на опростенческото политическо мислене в тази страна. Не само гражданите, най-после ще се събудят и политиците! Ето затова подкрепям протестите.

Учудвате се, че българските политици не усещат в каква посока се разместват пластовете на социалното мислене в световен мащаб и ни облъчват със старомодни послания. На парламентарните избори това ще им изиграе ли лоша шега?

Само силния шахматист знае колко слабо играе, казва Тартаковер. Нашите политици просто не осъзнават колко слабо играят. Изливат се огромни пари за да се рушат позициите на политическите врагове. Вместо да се прояви истински талант и да се привлекат свободните гласове, онези 50%-60%, които не желаят да гласуват за никой. Политическата кампания у нас е страшно евтина откъм творчески находки и прекалено бездарна, тя се води единствено за компрометиране и очерняне на опонентите. Смята се, че само това работи. Използват се всякакви трикове, похвати, мръсни номера, но най-важния инструмент остава извън играта. А най-важният инструмент, за да спечелиш изборите е да изработиш по-конкурентен политически продукт, който да разпертушини противника. Не само да хвърляш развалени яйца по противника, защото така и себе си вмирисваш. Мисля, че в политическия маркетинг сме доста изостанали. Въпреки че се плащат луди пари на някакви чуждоземни консултанти, нищо не се получава, защото за да спечелиш една нация на своя страна, трябва да я познаваш, да знаеш страховете, надеждите и нуждите й. Този, който би могъл да изработи успешна политическа кампания за една партия, трябва да може да изговаря на глас мислите на по-голямата част от българския народ, да ги облича в думи, тези думи да образуват след себе си редичка от убедени хора. Ако попаднете в един предизборен щаб, ще се натъкнете на огромен неочакван хаос, липса на всякакви ясни стратегии, окупация от словесни клишета и комични фигури, които смятат, че правят солидна кампания. Не всичко е пари и медии. По-важно е как осъществяваш пробива към умовете на избирателите.

Има ли модерни политици в България, които заслужават да управляват страната?

Ще се появят. Не бива да са от бляскавото котило на промитите мозъци, подредени като по калъп, като фигурите от кайма, изпадащи от месомелачката на Пинк Флойд. Трябва да са живи, несхематични умове, които искат България да не загине. Хора, които са талантливи. Дори когато греши, талантът е по-малко опасен от безгрешния посредственик. Посредственикът можете да разпознаете по схемите и кабинетните матрици, той няма самостоятелно мислене, той мисли с усвоени заготовки, поставя всичко в кутийки както са го учили, слага етикет, вижда в черно-бяло, например комунизъм-антикомунизъм. Целият огромен цветен свят, извън това двуизмерие, посредственикът опитва да натъпче в черно-белия обем на главата си. Докато тъпче, ако позицията му позволява, убива и съдби. Такъв човек никога не може да има голяма мисия, той е удобен за поръчки. Затова и тези типажи са толкова популярни, масови. Ако можеше да има тестове-сито за политици, то те би трябвало да са за логическо мислене и изследване на реакции в кризисни ситуации, ще окапят 90% от бетонните глави там.

След като не можем да си внесем политици отвън, а „старите кучета“ не желаят да пуснат кокала на властта, какъв е изходът?

Изходът не е в чупене на прозорци, палежи, самоубийства и търкаляне по улиците на Йоло Денев. Изходът не е в наказателни отряди за политиците, грозно злоупотребили с имуществото на държавата, измамили милиони хора. За тях има съд. Мисля, че част от политическата класа в България се възпроизвежда само и само за да не влезне в затвора. Има политици, на които им се налага да участват в политиката единствено от съображения за защита. От страх за себе си, те затлачват политическото пространство за нови хора. Изходът се нарича нови партии. Избори. И промяна на системата отвътре. Знаете ли, промяната на системата е много лесна работа. Има един верен начин и той се нарича: обич към тази държава. Когато започнат по политическата сцена да се мяркат политици, които обичат страната си, нещата ще започнат да се подреждат. Възмутените граждани на България трябва да се обединят зад свестен човек, защото както се казва в Библията: „..и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.” Това няма да се случи на тези избори. Но след още 4 години може и да се случи.

Какво ви омерзява най-много днес?

Изключително арогантното предателство на политиците. Аз виждам хора, продали националните интереси на страната си за да забогатеят. И сега какво като са богати, щастливи ли са? Изглеждат като дълбоко нещастни хора, които цял живот няма да имат нито миг спокойствие. Освен прокуратурата, не бива да се подценява и значението на съвестта, оказва се, че тя съществува у всеки човек. Това, което ме омерзява е, че тези хора, наистина нямат сърца за тази страна, те не чувстват България като своя, те са потънали в мракобесно хищничество за пари. Омерзително е да ги гледа човек! Омерзително е да се заровиш в икономическите сделки на прехода! Имаме нужда от нов културно-цивилизационен модел.

въпросите зададе Иво Югов