Френското правосъдие са разбушува и за три дни взе три скалпа, разтърсвайки едновремено френското правителство и левицата, Международния валутен фонд и главната френска дясна партия Съюз за народно движение. Първо бе започнато разследване на министъра на бюджета по повод един негов телефонен разговор, в който се споменава за принадлежащи му сметки в швейцарски банки. Първоначално министърът оспори записа, чиято автентичност обаче бе доказана. Още на следващия ден (20.03.2013) министърът Жером Каюзак подаде оставка. И докато в министерството изпращаха Каюзак, жилището на настоящата директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард бе претърсено във връзка с участието й в арбитражната комисия, “овъзмездила” Бернар Тапи с 250 милиона евро, към които се прибавят също така 70 милиона евро лихви и 45 милиона морално обезщетение… В това дело Кристин Лагард рискува да получи 10 години затвор и да заплати 150 000 евро глоба.

Но истинското земетресение разклати политическия свят в четвъртък вечер (21.03.2013) към 22 ч., когато се разбра, че срещу бившия френски президент е започнало разследване по повод тегнещото над него съмнение за “възползване от зависимо лице”. Става въпрос за средства, които Саркози евентуално е получил за нуждите на президентската си кампания от 90 годишната собственичка на Л’Ореал – милиардерката Лилиан Бетанкур.

Името на Саркози се споменава и в други две подобни афери. Първата е така наречената афера “Карачи”, която повдига въпроса за незаконното финансиране на президентската кампания на Едуар Баладюр, чиято дясна ръка и говорител бе съвсем младият тогава Никола Саркози. Втората афера пък е за пари, харизани от либийския диктатор Муамар Кадафи и послужили пак за финансиране на президентската кампания на Саркози.

Само преди няколко седмици Никола Саркози беше дал да се разбере, че има голяма вероятност да участва отново на президенстки избори през 2017. При така създалите се обстоятелства обаче не би било прекомерно наивно, ако се отнесем с мнителност към президентското и всякакво друго политическо бъдеще на този основен играч в европейските и световни дела от близкото минало.

Александър Александров
e-vestnik.com