Във връзка с икономическата криза, обхванала Европа, немската порно индустрия в последно време претърпя някои промени. Новият девиз е „скромност и минимализъм”. Минимализъм във всичко. Масовите сцени останаха в миналото. Позите са само мисионерски. Амплитудите са умерени. Израженията на лицата са страдалчески. Вторият дубъл е рядкост. Оргазмът пък – разкош. За него плащат премиални. В процеса на работа се водят тихи, поверителни разговори. В гласовете има тревога за бъдещето. „Как сте? Как са децата? А внуците? Ето тук. Малко по-наляво. Благодаря ви! А бензинът как поскъпна…” Артистите се стараят да не хабят излишни калории. Често си поглеждат часовника, чакат обеда. На гладните актриси не им позволяват да правят минет. При заплащането никой не иска чекове и кредитни карти – само в кеш. Така и казват: „ебеш – и в кеш”.

Сексът в асансьора и в офиса излезе от мода, страхуват се да не засегнат чувствата на безработните зрители. Днес са по-актуални сцените на съвокупление в бюрото по труда,  в магазини секънд хенд и на опашката за мляко. Загорелите градинари и чистачи на басейни останаха в миналото – няма нито какво да се подстригва, нито какво да се чисти. Затова пък доставчикът на пица днес е най-желаната роля – защото наистина носи пица. А дали ще има секс или не, зависи от бакшиша му. Затова той често се пазари и вдига скандали. Но пък има водопроводчик. Той още от прага, без да каже и дума, се заключва в банята и плаче.

Професията на осветителя напълно отмря. Да се хвърля светлина върху цялата тази трагедия стана малко неудобно – от чисто човешка гледна точка. С цел икономия често минават и без снимачна техника. Операторите внимателно запомнят всичко и после разказват на познатите си. Режисьорът принципно също стана ненужен. По-възрастните актьори все още помнят сами какво трябва да правят. А по-младите се учат от старите филми. Вярно, те все още не могат да разберат откъде се е взело прословутото за жанра „дас ист фантастиш”, когато всъщност всичко наоколо е „дас ист горе-долу”.

Дмитрий Шварцман
Live Journal