Не съм вода ненапита –
сега съм пенлива река
и ми е тясно коритото,
в което отколе тека.
Не съм срамежливото пламъче
на скромен, домашен уют –
искрите така се разпалиха,
че в буйни огньове горят.
Не съм ароматното цвете –
украса за мъжки ревер.
Показвам си остро бодлите.
Внимавай преди да береш
божури от моите устни,
иглики от мойте очи!
Когато във Рая те пусна,
яж ябълки и си мълчи!
Елица ВИДЕНОВА