От няколко години столицата изцяло доминира в програмата, което навява особено тревожни мисли за театралната ситуация в страната. В никакъв случай не искам да коментирам избора на Явор Койнаков, но не може да не направи впечатление липсата на безспорно най-голямото събитие на сезона  -”Хамлет” на Явор Гърдев. Защото, кой друг, ако не точно този Хамлет е героят на нашето време. Надявам се отсъствието на постановката да е единствено по технически причини, защото лично за мен всякакви други аргументи биха били нелепи.  Все пак почитателите на Явор Гърдев няма да останат разочаровани, на фестивала ще гостува друг негов знаков спектакъл – “Нощна пеперуда”. Знам, че за доброто изкуство времето няма никакво значение, но все пак съм леко озадачена, че пиесата на Пьотр Гладилин пристига едва сега във Варна. “Нощна пеперуда” е заглавие от изминалия сезон и въпреки че не се вписа във времевите рамки на българската фестивална селекция, спокойно можеше да бъде поканена в някой от другите модули.  По традиция и този път няма да минем без тандема на “Сфумато” Иван Добчев-Маргарита Младенова. Двамата се представят с “Медея – майка ми” – проект, който неотдавна спечели “Икар” за най-добро представление. Предполагам, че билетите най-бързо ще свършат за спектакъла “Господин Балкански” /реж. Бина Харалампиева/ на Младежкия театър. Не само, защото в ролята на емблематичния Бай Ганьо ще видим лице, познато от телевизионния екран – Герасим Георгиев – Геро, но съм сигурна, че и мнозина скришом ще се припознаят в героите от романа на Алеко Константинов. Като мост между “комерсиалното” и “креативното” е определил селекционерът представлението “Тирамису” на Николай Поляков /Театър “София”/. Въпреки че съм леко скептична към тематиката на пиесата на полската авторка Йоанна Овшанко, може би младите зрители ще могат да се вживеят в драмата на съвременните мъченици на рекламния бизнес. Едно от най-интригуващите предложения тази година за мен е – “Ковачи” на Университетски театър и Департамент “Театър” на НБУ. Признавам си, че не винаги съм разбирала стила на Възкресия Вихърова, но липсата на нейни проекти винаги се е усещало. Този път съм особено нетърпелива да видя какво ни е подготвила, защото автор на пиесата е Алек Попов, който пък съвсем скоро ни изненада с романа си “Сестри Палавееви”. Противоречиви впечатления имам и от работата на Диана Добрева, но при нея винаги можеш да бъдеш сигурен, че във визуално отношение всичко ще бъде изпипано, до най-ситния детайл. Убедена съм, че версията й на “Декамерон” по Бокачо /ТБА/, ще бъде истинска наслада за сетивата.

Шест са тази година предложенията в международната селекция. Като водещо, съставителите на програмата определят присъствието на едни от най-големите новатори на европейската сцена и голямото разнообразие от теми и форми. Радва ме, че отново в първия ден ще има представление на открито, защото подобни прояви допринасят за по-силната връзка между публиката и фестивала. Италианската компания „Il Posto“ ще се опита да преодолее гравитацията с „Бяло действие“ в музикалния съпровод на камерен ансамбъл „Марко Кастели“. С интерес очаквам изявата на Самуел Финци, който този път идва с концерта „Една вечер в киното“ на Дойчес театър. Не съм пропускала нито едно негово гостуване досега и всеки път успява да ме изненада с нещо различно. На сцената ще му партнират джазменът Георги Дончев и младият немски композитор Даниел Регенберг. За любителите на танцовия театър е испанският спектакъл „Завръщане“, с участието на Марта Етура (позната от филма „Тъмносиньопочтичерно” и носителка на награда „Гойа” 2011) и Чеви Мурадай (национална награда за танц за 2006). Една от актуалните тенденции в съвременния театър – документалните представления, ще представи трупата „Handa Gote“ от Прага. Проектът „Облаци“ говори за драматичната история на Чехия през 20-и век, разказана през съдбата на рода на актрисата Вероника Швабова. Комичната антиутопична съвременна приказка „Празна история“, която съчетава филм, театър и анимация ще покаже британската експериментална компания „Forced Entertainment“. Тези, които обичат класическите пиеси няма да останат разочаровани от предложението на Градски театър – Любляна. Трупата от Словения ще гостува с „Буря“ на Островски във версията на режисьора Йерней Лоренци. Цялата международна програма ще бъде показана и в София. Не искам да кажа, че в това има нещо лошо и сигурно е единственият начин тези спектакли да се случат на родна земя. Въпреки всичко, за мен тази практика отнема голяма част от уникалността на „Варненско лято“ и стремежите на града да развива културен туризъм.

Зорница Кънчева

fofmalno.com