Може ли туризмът да е поминикът на град като Варна? Преди години отговорът на този въпрос безусловно щеше да е положителен. През последните няколко сезона обаче това не е съвсем така. Факт е, че комплексите около града продължавата всяко лято да дават хляб на хиляди варненци. Но това далеч не е достатъчно. От една страна туристите, които пристигат тук, търсят у нас евтино море, предплатени услуги и пиене без ограничения. От друга все по-осезаемо е „затварянето“ на летовниците в кръга между all inclusive чадъра, обяда и безплатния алкохол. Единственият досег с близкия град са автобусните турове до някой от моловете. Това обрича на фалит стотици заведения и магазини в центъра на града, лишава дребния бизнес от животоспасяващта лятна инжекция. По груби сметки сумата, която туристите могат да наливат във Варна за стоки, услуги, храна, транспорт надвишават годишния бюджет на Общината от над 200 млн. лева.
Как да върнем туристите в града? С интересно представяни и достъпни туристически атракции, категорични са Лиляна Павлова и Иван Портних. Тя, като бивш министър на регионалното развитие познава в детайли европейските и националните програми, по които може да стане това. Той – мениджър на един от най-големите хотелски комплекси на север от Варна, знае какво искат летовниците, пристигащи у нас. Двамата – съответно първи и втори в листата на ГЕРБ за депутатите от Варна, използваха почивните дни, за да изпробват собствения си туристически маршрут в и около града. Нарекоха го „Седемте чудеса на Варна“.
Обиколката, естествено, започва от Катедралата в центъра на града

Построен преди повече от век храмът с достойнство носи годините и историята си – реставриран, атрактивно осветен, обграден със зеленина. Тук обаче логично възниква въпросът с туристическия достъп до района. Засега автобусите с туристи спират на площада пред храма, но не могат да изчакват там. Спешно има нужда от голям паркинг, а единствената възможност за него в този район е под земята. Гласуваните от последното народно събрание промени в правилата за публично-частното партньорство дава шанс това да стане по-бързо и при добра организация от страна на кметската администрация Варна ще може най-после да има решение за паркирането в центъра. Това може да се случи по инициатива на фонд „Джесика“ , добави Павлова. Проблемът с инфраструктурата лъсна още по пътя към втория обект, който Павлова и Портних бяха избрали за обиколката си. С доста лутане из махалата около улица „Розова долина“ в „Аспарухово“ те най-после успяха да намерят разкопките в „Джанавара“.

Оказа се, че някой е откраднал указателната табела за отбивката. Иначе до руините на ранно-християнския манастир се стига лесно – пътят свършва на около 20 метра от тях. Тук са открити мощите на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан. А пред олтара на църквата е изкопан уникален комплект мощехранителници – три на брой, поставени една в друга – мраморна, сребърна и златна, украсена със скъпоценни камъни. Красивите мозайки и 4-корабната базилика тук свидетелстват за източно влияние. Според варненските архелози манастирският комплекс е дело на преселници от Сирия. „Сблъсъкът на различни култури, донесени тук от многообразието от „емигранти“ в древен Одесос, е превърнал града ни в съкровищница на тайнства и легенди. Сега те са „нахвърляни“ из целия град. Трябва да ги съберем, да сглобим пъзела, да разкажем на туристите приказката от край до край и така да разпалим въображението и интереса им за още и още „приключения“ в древна България. За първи път от десетилетие тази година държавата даде пари за исторически обекти. Сега е особено важно тези обекти бързо да влязат в конкретни туристически маршрути. Културният туризъм е алтернативата, от която българският туризъм има нужда, за да се развива в друга, по-перспективна посока“, обясни Иван Портних.
А началото на приказката е някъде на брега на Варненското езеро, където преди 40 години багерист случайно се натъква на най-старото злато в света. Варненският некропол и до днес продължава да бъде загадка за света – коя цивилизация е оставила дирите си тук, кой е сътворил съкровището, защо тук? Но колкото повече загадки, толкова по-голям интерес от страна на туристите, категорични са двамата политици за днес влезли в ролята на любопитни летовници. И двамата са единодушни, че на мястото на Варненския некропол трябва да има голям музеен компекс, разказващ за находката, за всички версии за произхода на златото, за изследванията на учени от цял свят.
През 2012 г. държавата успя да си върне собствеността върху частния терен с уникалните гробове на 62 века. Това развързва ръцете на Общинския съвет, който още през 1989 г. е гласувал мястото да се превърне в парк и музей. „Факт е, че мястото е в промишлена зона и обстановката не е особено романтична и тайнствена. Но с подходящ дизайн и озеленяване това може да се компенсира“, категорична е Лиляна Павлова. „Преходът“ от история към промищленост може да стане и чрез допълване на музея с работилници, които да показват на туристите как се е обработвало златото и металът въобще през различните периоди от развитието на човечеството. Мястото може да се окаже и добро поле за изява на някои български занаятчии, допълва Иван Портних. Днешният дом на Варненското злато – Археологическият музей в града, посреща гостите си със затворени врати. Въпреки празниците, почиващите хора и първите туристи тук е затворено. В същото време националните медии обилно излъчват реклами, че с толичните музеи са отворени за всички през почивните дни. Разпалващи въображението възстановки могат да превърнат и Римските терми в световна туристическа атракция, категорични за Павлова и Портних. Двамата се пуснаха пеша по ларгото, за да стигнат до древните бани в Гръцката махала. „Така ли ще посрещаме туристите? С разбити плочки, отворени шахти и насипан край Дупката пясък?“, не крие гнева си Палова. И за кой ли път споделя учудването си, че Варна не се е възползвала навреме от програмата за устойчива градска среда, по която повечето големи градове в страната обновиха пешеходните си зони. След много битки от страна на министерството и самия Портних кметските чиновници най-после подготвиха документацията, за да кандидатства и Варна за 5 млн. лева за реконструкция на така наречения пешеходен ринг. Парите бяха отпуснати преди седмица. Ремонтът обаче не може да започне тъй като общинските началници – някои от които вече остранени заради действията си тогава, забавиха безпричинно с 2 месеца обществената поръчка за избор на изпълнител.
Три милиона лева бяха заделени в държавния бюджет в началото на годината за спешна консервация и укрепване на Римските терми. Първоначално за баните бяха предидени 200 000 лева, но сумата беше увеличена в движение. Оказа се обаче, че въпреки спешната нужда за мястото няма готов проект. Последният е от 80-те години на миналия век. „След като приключат спешните възстановителни действия тук, може да се помисли и за европари за туристическата атракция. Макети на отделни части на термите, артистични или визуални възстановки на живота в древния Одесос, а защо не и „топла връзка“ с малките терми в съседство?“, предложи Лиляна Павлова. Тя използва посещението на Руините на на бул. „Приморски“, за да обясни и колко важно за развитието на туризма във Варна ще е пространството на сегашното пристанище, което скоро ще се превърне в атракционна зона. място за разходки, развлечения, детски, спортни площадки. Това ни е и един от основните приоритети Тук е и единият от вариантите за изграждане на места за паркиране на автобусите и колите, с които да идват до Гръцката махала туристите. Подземен паркинг в този район е немислим, заради резервата Древен Одесос под краката ни. Атрактивни решения за разширяване на Аквариума и връзката му с Военно-морския музей предложи още Иван Портних – закотвен на брега стар кораб, воден тунел до сегашната сграда, възтановки на морски битки и виртуално участие на всеки посетител в тях, видя той в бъдещето.
Може би най-богатото на легенди и неразгадани тайни място край Варна си остава манастирът Караач теке, който археолозите едва сега разучават. Тук е бил и средновековният български скрипториум – най-голямото книгоиздателство на царството. Тук е работил Климент Оридски, а според мнозина и Паисий Хилендарски. Тепърва предстои да бъде доказана връзката на цар Борис с мястото и дали намереният тук череп е от неговия гроб в манастира. Географски този туристиески обект би могъл да кореспондира с комплекса на Варненския некропол, а по на запад и с

Побити камъни
„Колко е занемарено тук! Никаква информация, никакви услуги за туристите“, възкликна Лиляна Павлова. Мястото, макар и познато като Българския Стоунхедж, отдавна е избягвано от туроператорите. За сметка на това Аладжа манастир остави добри впечатления у „пътешествениците“, които с интерес изслушаха всички легенди за монасите-исихасти. Единствено пътят до Златни пясъци предизивика тревога у бившия регионален министър. Кардинални решения за укрепване на свлачищата край брега са нужни тук, смята Павлова. Спешно е обаче да се заложат средства за укрепване им по оперативните програми за следващия програмен период 2014-2020 г. Дори и да бъде възстановен Панорамният път, нужен е и надежден и бърз резервен път към северните курорти. Лъкатушещото през парк „Златни пясъци“ шосе без осветление – след Т-образното кръстовище, не е решение за интензивния летен сезон. Според Павлова обаче на изгубеното досега – и време, и възможности за инвестиции в туризма, трябва да се сложи точка. „Сега трябва да кандидатстваме за финансиране на общинския туристически маркетинг, както и за развитие на инфраструктурата към „Седемте чудеса“ „, категорична е ексминистърката. Проектите трябва да бъдат подготвени още сега за да може европейското финансиране – при това в значителен обем: за проучване на пазара, реклама, представяне, облагородяване, да дойдат още следващата година, веднага след началото на новия програмен период. „Варна в прекрасна и може да стане още по-прекрасна“ , категорични са политиците, които за ден влязоха в ролята на екскурзоводи от бъдещето.
trud.bg