Рядко ми се случва да ми е трудно да пиша. Но сега е така. Мъчително е да намеря думи за абсолютната гавра, която си правят с нас, българските граждани Станишев, Местан, Сидеров и сие. /Без/ родните политици, тези самодоволни същества се самозабравиха тотално. Тези наглеци доказаха за пореден път, че живеят в паралелен свят. Няма оправдание за техните провали. Каква прошка ще ми иска Станишев?! За какъв личностен катарзис на самодоволния олигарх Делян Пеевски ще ми говори Станишев?! „Махай се, изчезвай, скривай се вдън земя, червено номенклатурно чедо!“ – това ти казват хилядите хора по улиците. „Всички се махайте, всички провалени политици на прехода се покривайте вдън гори тилилейски! “ – това искат младите, работещите, интелигенцията, старите, децата дори. Отвратен съм. От тази нагла пасмина, която не разбира, че трябва да се маха. И тя ще се махне. Но по трудния начин. С камъни, барикади, самозапалвания. Както се махна варненския кмет Кирил Йорданов.

Иво Югов