Пореден Консултативен съвет при Росен Плевнелиев, след като в девет без двайсет предната вечер Орешарски е назначил и уволнил седем заместник-министри, като за първите трима се е извинил и е получил катарзис поотделно, в национален ефир, а за останалите четирима – наведнъж, в по-интимна обстановка, тъй като е имал важна работа в името на народа, ама от пресцентъра не уточняват чий. От два дни в държавата няма таблица за умножение – Анелия Клисарова я е отменила и я е обявила за недействителна. И-краткото е пратено на културен обмен в Северна Корея, а с извънредна заповед, поради тежката икономическа криза и докато не бъде построена АЕЦ Белене, е забранено две тръби да пълнят един басейн, както и два влака едновременно да тръгват от точка А и точка Б към точка Це.

8 сутринта. Волен Сидеров е окупирал шадравана пред президентството и пъди гълъбите от него, като им крещи с мегафон в ушите да не се бутат, защото това не им е бащиния, и ги обвинява, че се тъпчат с чужда, капиталистическа царевица, но той все пак ще се моли за тях.

Двайсет и трима младежи от кварталния фитнес в „Гевгелийски“ го пазят от вражеско земно и извънземно нападение, като разпъват над него импрегнирано, водонепропускливо рибарско столче, под което Волен, с требник в ръка, тича на прибежки и вика „Къщичка!“.

Журналистите са раздвоени между него и тримата поддръжници на премиера – двама мъже и една жена, на обща възраст цифром и словом 158.20 (сто петдесет и осем години и двайсет стотинки), които вяло клечат в жегата с плакатче „Орешарски, даваме ти още един шанс!“ и обясняват на репортерите, че го подкрепят, защото Той Е Вдигнал Майчинските.

8.30 часа. Откъм бившия Партиен дом се задават, винаги дваааама винаги, Станишев и Орешарски. Журналистите ги наобикалят и някакси невъзпитано започват да им задават въпроси за кадрови грешки и да им тикат микрофони в устите – вместо да кажат едно „Добро утро, как спахте?“… абе, простотия.

Станишев успява само да смутолеви, че се извинява, но в момента абонатът получава катарзис, вади пакетче чипс, казва „ИИИ С КАШКАВААААЛ!!“ и с елегантен подскок потъва в дебрите на президентството, давайки ясен политически знак, че му се играе на гармошке.

Орешарски обаче остава и със строга физиономия обяснява, че не може да знае какви са всичките му заместник-министри. Той да не е… такова. Откъде да знае, бе?!? Направил е грешка, но всеки има право на три хиляди двеста осемдесет и осми шанс. Протестиращи ли, хахаха (смее се ехидно). Това не е въпрос. Да, има триста души навън, но скоро ще им писне и ще се приберат. За всеки случай им се извинява и признава, че е сбъркал, но не, няма да подаде оставка, не, не, хаха, не. Той все пак има работа – в името на народа, на човека, на държавата и на още няколко неща, които не чуваме, понеже на огневия рубеж, под рибарското столче, Волен стреля с прашка по гълъбите и ги обвинява, че безчинстват и уринират в шадравана.

9 без десет. Идва и Лютви Местан, слиза стилно от лимузината си, изяжда една баклавичка с шамфъстък и екзактно обяснява на простолюдието, че тежката политическата конюнктура изисква висок морал и прозрачно чисти нравствено-етични норми на поведение, благодари на всички и хлътва в президентството.

9 без пет. Слънцето за малко се скрива – пристигнал е Бойко Борисов. Обяснява, че някой иска да го убие, чува стъпки зад гърба си и нощно време нещо му скърца под леглото. С вледеняващ тон, навяващ мисли за убийци с моторни резачки и Бостънски удушвачи, изброява от какво са починали всичките му роднини, след което, баш на най-интересното, когато зрителите чакат да чуят кой е убиецът, се извинява и казва, че трябва да се качва при Росен.

9 часа. Всички са седнали около масата, само Волен подскача, къса страници от плана „Сидеров“, прави ракетки и замеря президента с тях, като го пита в лицето докога чужди самолети ще преминават през българското въздушно пространство ненаказано. Всички мълчат, някои дори заспиват. Президентът се опитва да каже нещо. Борисов става – все пак е седял цели три минути и двайсет секунди, обявява, че той така не може и си тръгва, докато Волен налива масло в огъня и му крещи зад гърба – ”тебе па кой те слуша, бе!“. Президентът повишава леко тон и почти успява да каже, че така не бива, след което обявява петнайсет минути почивка и предаването свършва.

9.10 часа. Социалните мрежи се взривяват от водещата международна новина: милиони признателни китайци издигат паметник на Христо Монов, който ги е излекувал овреме от интернет лумпенщината им и в знак на благодарност пращат на България три тона бял ориз, бран от технологично необременени китайци.

9.20 часа. Часовниците ни спират, някои получават катарзис, а по-щастливите – направо инсулт. Каквото и да стане, вече няма значение.

Krasitta, http://krasitta.com/