И Емил Димитров тръгна по пътя на Христо Ковачки, Веселин Марешки и на няколко несебърски бизнесмени – реши да инвестира в партия. Тази инвестиция е опрадвана предвид факта, че в случаи като техните подобен тип организация е излючително удобна за изпиране на имидж. Така че ако ви се струва, че няма възвръщаемост, не сте прави. Този тип партийки са успешни на местни избори, където за общински съветник стигат и неколкостотин гласа, особено в малките общини по морето.
Ако пък минат 1% на парламентарните избори, както става на два пъти с партия ЛИДЕР, получават право на извънпарламентарна субсидия. След като 42-ото НС отряза предложението на „Атака“ да отпаднат субсидиите за малките партии, сега ЛИДЕР ще получава пари от хазната заради изборния си резултат на 12 май – 1.76%. Сега и Емил Димитров стъпва на тази писта.

Партията му, както изглежда, ще е особено колоритна комбинация от „млади хора“ (навярно като близкия до Красьо Черния студентски лидер Ангел Георгиев), „опитни старейшини“ (като забърканите в куп скандали Мирослав Найденов, Иван Петров, самият Димитров и др.) и щипка „автентична десница“ (някои от СДС). Тя е поредната триста-шейстет-и-някоя си, някъде зад двете на Марешки – „Либерален алианс“, учредена през 2007 г., и „Национално движение за свобода и демокрация“ (НДСД), появило се на политическия небосклон през 2005 г. Но понякога да си имаш партия е по-евтино от това да си наемеш адвокат по наказателно право.

webcafe.bg