Смисълът на този протест, който продължава почти 50 дни е да се отиде ОТВЪД порочния кръг на практически отсъстващ политически избор. Това, че при предищното управление много хора не са живяли добре не означава, че днешната социална демагогия на подхвърляне на трохи от новата тройна коалиция ще подобри живота им. Спомнете си грабежа на същите властници през 2005-2009. Нека не позволяваме на пропагандата на властта – на властта на олигархичната мафия – да ни опакова в паяжината на разделението. Протестът не е срещу бедните, срещу левите, срещу хората от малките градове и селата. Протестът не е срещу обикновените хора, закарани на Бузлуджа. Протестът е срещу тези, които ги закараха там за да опаковат престъпленията си в тяхната бедност. Протестът е срещу олигархичната мафия, която управлява безразделно страната и трябва да бъде отстранена от властта. Това трябва да се повтаря по СТО ПЪТИ НА ДЕН. За да се избегне разделянето на българите по модела на 90-те години – червени и сини. И за да се утвърди истинското разделение – между пост-комунистическата олигархия и нейните заложници, българските граждани. Необходимо е да изведем ясна платформа на протеста за бъдещето. Точка първа – оставка на кабинета Орешарски и нови избори. Точка втора – какво искаме за България и как да го постигнем. Време е протестът да се разгърне като гражданско движение за промяна. Не партия, а движение. Защото движението за промяна трябва да бъде многолико и всеобхватно. То трябва да излезе извън границите на традиционните разделения като „ляво – дясно“, с които медиите на олигархията се опитват да ни противопоставят. Ние имаме нужда от достойна, демократична прозрачна и ефективна българска национална държава. Държава, която да изразява нашата решимост да живеем заедно като нация, обединени в различията си. Оттам нататък нека всеки се самоопределя както желае. Платформата и организацията на това национално движение за промяна трябва да израстнат от протеста с помощта на всеки от нас. Иначе рискуваме отново да се провалим.

Огнян Минчев