предупреждавам, че този текст ще е пропит с неприязънта ми (леко смекчавам чувствата си за пред публика) към русия и наследството й в българия. от вчера из фейсбук се разпространяват текстове от разни вестници и сайтове в които са изнесени явно верни и точни данни за финансиране на нпо организациите и различните политически и медийни центрове, които ПОДПОМАГАТ протеста. тези данни са били и са ПУБЛИЧНИ. тук няма нито конспирация, нито мистерия, а в крайна сметка е повод за радост, че най-накрая някой друг извън руските ни поробители се интересува от българия. за мен руснаците винаги ще са такива, тук продължава да има руско робство, и тази дума е напълно описателна за състоянието в което се намира българия от 9 септември 1944 г. насам, и от което не може да се отърси дори и през последните 23 години на демокрация под въпрос.
защо никой не се интересува откъде идва финансирането на медиите на дпс? говори се, че идва от оман, но тези данни никога няма да излязат публично, нито лицата, които са посредници между мюсюлманските пари и медийното завладяване на българската държава.
аз излязох на площада от бяс и видях хората, които бяха там, те бяха обзети от същия бяс като мен. в последствие този бяс беше размит с читалищна артистичност, която отдавам на наивността и липсата на опит на организаторите на протеста, и се надявам по някакъв начин бесът да бъде възстановен през септември за сметка на посредствените пърформанси.
чака ни изключително гнусен септември, който не трябва да бъде май.
не ме интересуват никакви конспиративни теории, интересува ме момента. виждам лицето на саша безуханова, знам биографията й, не ме интересува брат й.
знам кой е иван кръстев, високо интелигентен човек, който от години прокарва демократични практики в българия.
виждам асен генов, който може да не ми е симпатичен, просто защото не ми е симпатичен, а и ми напомня на комсомолец, но съм ЗА неговото финансиране, защото имах нужда веднага след назначението на пеевски да видя страница във фейсбук, която приканваше към протест, #danswithme. имах нужда да знам, че някой организира НЕЩО против ужасното беззаконие. той свърши тази работа.
въпреки неприязънта ми към ръководството на „дневник“ и „капитал“, които имат проблем с мен може би защото не съм от разград, и имам голяма уста нехаресваща винаги тези, които те харесват, аз съм ЗА те да получат и 5 милиона ако трябва от фондация „америка за българия“. ЗА съм, защото се е стигнало до там, че америка трябва да финансира 2 вестника, не 5 или 10, моля, пребройте медийте на пеевски, за да има някаква възможност за медийна независимост в българия.
не се поддавайте на евтините трикове на руско-турските българо-изменници. да, това е думата, българо-изменници. те не са нищо повече, нито по-малко. те са свикнали тук да бъде тяхна територия, да бъдем управлявани с техните тоталитарни средства в момента маскирани под формата на вълча псевдо-демокрация в която единственото място където може да бъде чут крясъка ти срещу РОБСТВОТО е площада.
не обвинявайте ИНТЕЛИГЕНТНИТЕ и доказали себе си в много посоки хора, които са поканени и избрани по някакъв начин да се опитат да наклонят везната в посока на западната демокрация. да, знам аргументите и пещерният анти-американизъм обзел дори и най-интелигентните тук, но, замислете се върху процента свобода, която американската култура е донесла на българия и процента свобода донесен от русия и турция. моля ви, замислете си, и не заклеймявайте личностите, които в момента се опитват да обърнат посоката.
всъщност не моля, а смятам, че е патриотичен дълг те да бъдат подкрепени, и да не се оставяме синове и внуци на съветски шпиони заедно със синовете на политбюро да продължават да правят сделки с българия, които са в техен и на русия интерес. те отдавна са се продали на злото, но ние не сме. в момента се извършва отчаян опит злото да бъде ПОБЕДЕНО, и за тази победа трябва малка подкрепа отвън. тъжно по-малка в сравнение с руското влияние над българия.
аз самата се чувствам непримирима както никога за това, което става тук. не знам как ще живея нататък, искам да живея в държава с ясни правила и със закони, които се спазват. и мисля, че всички са наясно, че нямаме друг избор освен да не отстъпваме.
винаги ще предпочитам сорос пред путин. сорос е един самосъздал се емигрант избягал от една тоталитарна система. може за много неща да не ми е симпатичен, но на дъното на дейността му стои желанието да няма комунизъм и опресия над личността.
не бройте парите на тези, които явно се отчитат някъде за работата, която вършат. това не означава, че я вършат, защото са платени, а означава, че другата част на света, тази, която има в пъти повече общо със свободата от русия и турция, е решила да им гласува доверие в търсенето на съюзник в лицето на българия. вече нищо не става без пари, човек не може излезе на улицата без да похарчи поне 1 лев, романтичните революционни времена са приключени.
февруарската „революция“ беше създадена и финансирана от русия чрез бсп и дпс. организаторът на сегашното правителство сергей станишев е най-безпринципният не българин, не украинец, а евреин тук, който е в коалиция с анти-семитска, фашистка партия. горката му майка стигна до там, че да го моли от медиите да се откаже от битката в която е влязъл. всеки сам избира битките си и живее с последиците им.
аз искам промяна на системата, искам мафията да бъде навряна там, където й е мястото, искам да не сме зависими изцяло от руснаците, искам да има много вестници и телевизии на много различни собственици с различни убеждения, за да имам къде да работя и да си изкарвам прехраната, искам хората да не се страхуват, искам да живея в свободна българия. знам, че истинска свобода вече никъде не съществува, но и знам, че путин изпрати в лагер едни 20 годишни момичета затова, че нарушиха обществения ред в църква.
онзи ден мой близък приятел ми каза, че живея в измислена действителност и ще се сблъскам челно с реалността, защото имаме различни виждания за случващото се в момента. да, аз и всички тук в момента живеем в действителност до голяма степен измислена от руско-турските интереси, и тази действителност дълбоко ме отвращава. всеки ден се сблъсквам с нея и вместо да пиша художествена литература, пиша текстове като този, блъскам се челно с недемократичната реалност на българия всеки ден, и няма да отстъпя. без пари, без работа, но с абсолютната убеденост, че системата трябва да се смени.
прадядо ми е снабдявал македонското революционно движение с оръжие и това му е коствало главата. големият брат на дядо ми е един от големите македонски революционери, стойо хаджиев, а дядо ми е бил изпратен да учи в турски лицей в солун. бил е на 15 години когато решава да избяга в америка, качва се на кораба, но брат му стойо го сваля. ако не го беше свалил, сега нямаше да пиша тези редове, а щях да съм трето поколение американка. е, не съм, налага ми се да се боря за свободите си на българка от българия. същевременно съм част от една нова световна действителност в която аз съм първо поколение българо-американка, и вярвам в силата на позитивното мислене, в американската конституция, и в правото на българския народ да не бъде нито руско-турски, нито американски роб, но все пак по-добрата част от света трябва да има по-голямо влияние тук.
и в този ред на мисли искам да знам отговора на президентството на въпроса защо турски медии са били допуснати на срещата с турските политици, а български не са били. пиар „гафовете“ на президентството, думата „гаф“ е ужасно мека за подобно случване, стават все по-трудни за изтърпяване.
защо нямаше български медии на тази среща?при положение, че не съм платена от никой и работя на вътрешни и външни мускули в полза на платените, изисквам от тях да ми се отчитат като на гражданин на република българия. това е мое право и тяхно задължение.
Милена Фучеджиева