Изобщо не бих обърнал внимание на (още) едно жълто петно в българската преса, ако то не беше толкова червено по наследство, че да се пърчи гордо със своята атавистична недодяланост. Във вестник „Преса” сгафиха с изписването на думата „купел”, заменяйки я с неприличната версия за назоваване на женски полов орган. Приликата между „купел” и напечатаната неприлична дума е като аналогията между (бащицата на Русия) Путин и (бащата на съветската ракетна програма) Курчатов.

Подмяната на „купел” с „п…а” щеше да остане незабележима за широката публика- не е смешна, но стана забележително комична след следното днешно уточнение, което е класически пример за опит миризмата да бъде прикрита със скърцане с пръст по стъклото в трамвая: Ето как нахоканите от началниците виновници се опитват да проветрят напълнените си гащи:

„В днешния брой на в. „Преса“ на стр. 2 (в картата, илюстрираща материала „София под (токов) удар), е допусната техническа грешка в името на столичния квартал „Овча купел“.
Поднасяме извиненията си както към жителите на квартала, така и към нашите читатели. Виновните са наказани.
Както и досега, въпреки неволните си грешки, в. „Преса“ ще продължи да бъде радетел и трибуна за чистия и грамотен български език, което, надяваме се, оценяват и нашите читатели.
С уважение
Николай СТОЯНОВ

Заместник-главен редактор
и водещ броя”

Твърдението за „техническа грешка” при подмяна на 4 от общо 5 букви в една дума, съчетана с придаване на недвусмислен смисъл, е откровена лъжа на оправдаващите се. Но във вестниците, които от години претендират да са „флагмани” на българската преса, възмущавайки се дори от жълтенията и простотията на останалите, лъготенето и надменността спрямо умствените възможности на читателите, смятани за малоумни (не съвсем без основание, ако продължгават да ги купуват срещу цял лев), са правило, което явно следват в „Преса” и днес.

Тези вестници повече от две десетилетия се изживяват като „висш пилотаж” в българската журналистика. Но са хибрид между булевардността и претенцията за сериозност. Отразявайки нивото на своите създатели, спонсори и преки началници, те се „изхитриха” да пробутват голи мадами ведно с претенциозните анализи на мадами, набедени като големи анализаторки.

Вярват, че така простолюдието ще гълта по-лесно тиражите им (заради голите мадами), но пък и по-малко простите купувачи ще си дават парите заради информационно-анализаторския стриптийз в “сериозната част”, демонстриран от книжното тяло на пазарния пилон.

Тиражите им се смъкнаха като сутиена на социалдемокрацията, който се опитва да изпълни невъзможната мисия: да обедини левите и десните, притискайки големите и подкрепяйки слабите. Не си направиха обаче изводите. Няма и как. Социалдемократ(к)ите са си там. Дребната им работа се вижда от дребномислието, с което подхождат към читателите – сервират им „извинение” в соцстил. Той предполага публиката да го приеме за вярно и така да се признае за много глупава.А тя не е – освен ако, като отбелязах, продължава да вярва на старите социалдемократ(к)и в пресата.

Иво Инджев