Преди няколко години „Роял Дъч Шел“ започна проект за няколко милиарда долара за разработването на запасите от шистов газ на Китай. Тогава изглеждаше, че това е печелившата стратегия: Китай разполага с най-големите запаси в света, огромен вътрешен пазар и правителство, което всячески подкрепя отрасъла, пише „Уолстрийт джърнъл“ /WSJ/.
Но днес е ясно, че проектът вече не е толкова привлекателен за „Шел“ и China National Petroleum Corp. Причините: запасите от газ се намират на голяма дълбочина, а в региона, където се намират находищата, има изключително лоша инфраструктура. Едновременно с това регионът е гъстонаселен, а голяма част от земите се използват за земеделие. Сондите се пробиват на 100 метра от близките села. Местните жители се оплакват от шума и праха. „Шел“ и неговият партньор трябва да плащат компенсации на местните жители и властите за използваната земя.

Опитът на „Шел“ илюстрира трудностите, с които се сблъсква износът на шистова революция от САЩ в останалите страни по света. Китай, Аржентина и Алжир имат повече шисти, отколкото САЩ. Но разработването на тези ресурси, както в Тексас или Пенсилвания, се оказва далеч по-трудно, пише БГНЕС.

Китай и останалите развиващи се страни нямат пътища, вода и сондажно оборудване, отговарящо на нормите за сигурност. Други страни, например, Франция и България законодателно забраниха технологията на хидравличното разбиване на пластовете, необходима за разработването на шистовите находища. В повечето страни природните ресурси са собственост на държавата – бизнесмените разполагат с малко стимули да инвестират в тяхното разработване, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“.