Звездата на Музикалния театър, който наследи великия Видин Даскалов в ролята на Бебс в „Лелята на Чарли“, си позволява в театъра да бъде това, което не е в реалния живот. Музикалният театър открива юбилейния си сезон с представление на хитовия спектакъл „Лелята на Чарли“ за първи път извън сцената на театъра. Мюзикълът ще се играе на сцената на възобновеното Лятно кино в Перник.

– Г-н Мутафчийски, пернишката публика Ви очаква с нетърпение. Кажете ни какви метаморфози ще се наложи да претърпи Вашият Бебс специално заради срещата с публиката в Перник?

– Първо искам да споделя, че с огромно вълнение очаквам срещата си с публиката на Перник. Това е и първи гастрол на това представление, до сега то не е играно никъде другаде, освен на сцената на Музикалния театър. Това налага да положим една по-сериозна подготовка, тъй като ще бъдем поставени в доста по-различни условия от тези, които предлага една театрална сцена. Но аз, а и колегите ми, обичаме предизвикателствата и мога да Ви кажа, че това допълнително ни амбицира и стимулира, и мисля, че ще се получи един уникален спектакъл в Перник. Моят Бебс по принцип е поставен по автор в една абсурдна ситуация и е принуден да се представя за мнимата леля на приятеля си Чарли. А сега, в Перник, нещата допълнително ще се усложнят за него, а и за всички останали герои, заради терена и необичайната обстановка, но аз се радвам, че именно в новооткритото Лятно кино на града ще представим нашия спектакъл, понеже той е замислен и поставен от постановъчния екип като черно-бял филм, така че може и да се окаже да се усетим доста комфортно при новите обстоятелства, в които ще поднесем спектакъла.

    – „Лелята на Чарли“ е безспорен хит по сцените в целия свят, късмет ли е за един артист да играе в толкова популярно представление или пък е натоварващо, защото очакванията на публиката са много големи?

–  Ако някога съм имал роля-мечта, то това е била именно ролята на Бебс. Не мога да определя точно думите, с които да изразя и щастието, и удовлетворението, и вълнението… от това, че тази моя мечта се сбъдна. Знам, че очакванията на публиката са големи, и се радвам, че е така. Освен това допълнително ме задължава и фактът, че вярната публика на Музикалния театър много добре помни в тази роля великия Видин Даскалов и асоциациите с него са неизбежни. Но аз се радвам, че благодарение на целия екип, с който направихме това представление, се получи един много стилен, оригинален и интересен нов спектакъл. Самата идея на режисьора Иван Панев за черно-бял филм прави това представление много оригинално и различно от традиционния начин, по който беше поставяна тази пиеса преди. И въпреки намигането към зората на киното, постановката стои много модерна и съвремена.

    – За публиката това представление винаги е много забавно. За вас артистите и музикантите обаче струва ми се, е доста сериозна работа. Как успявате да изиграете толкова тежко представление така, че публиката да не чувства колко труд сте положили?

– Така трябва да бъде, иначе представяте ли си какво ще се получи – и актьорите се мъчат, и публиката се измъчва… това не е нормално. Нашата работа е да забавляваме хората, да ги потопим в една нова атмосфера, да се отпуснат за два или три часа, да забравят ежедневието и грижите… Нямаме право да ги товарим с професионални трудности и проблеми!      Да, мога да Ви уверя, че не е леко, но това е нашата професия и ние сме длъжни да се раздаваме докрай в нея, да горим в работата си… в името на Нейно Величество ПУБЛИКАТА!

    – Какво Ви очаква през новия сезон? Ще  Ви видим ли в нови роли и спектакли?

– Новият сезон е в самото начало. „Лелята на Чарли“ в Перник е и първото ни представление за този нов сезон, който е юбилеен за Музикалния театър. През него отбелязваме 95 години оперетно изкуство в България и 65 години от създаването на Държавния музикален театър. Всичките ни представления, нови и по-стари, ще бъдат посветени на тези годишнини. Няколко ще са новите спектакли на театъра, първият от които ще е оперетата „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, посветен на 100 годишнината от рождението на големия български композитор. Освен това публиката може да очаква и нова постановка на оперетния шедьовър „Графиня Марица“ и мюзикъла „Моята прекрасна лейди“. Надявам се, че и аз ще имам свите роли в тези нови заглавия от афиша на театъра, с нетърпение очаквам да започнем работа по пиесите. Преди всичко обаче ни предстои да открием тържествено сезона в театъра. Това ще се случи на 1-ви октомври, деня на музиката, с много голям концерт, в който са включени хитове от оперетната и мюзикълната класика. Концертът се казва „От Виена до Бродуей“ и използвам случаят да поканя всички приятели и почитатели на Музикалния театър!

    – Вие вече имате богата и успешна биография, имате роли в най-гледаните оперетни спектакли и мюзикъли, вече имате няколко награди „Кристална лира“, в момента сте сред водещите солисти на ДМТ „Стефан Македонски“. Всичките Ви успехи до момента дават ли Ви основания да се чувствате удовлетворен?

– Всичко това, което казвате, няма как да не ме прави щастлив, няма как да не изпитвам удовлетворение. Мога да кажа, че съм благодарен на съдбата си, изиграл съм едни от най-прекрасните роли, получил съм признание, непрекъснато усещам и любовта на публиката… Всичко това ме задължава много, не си позволявам да се отпусна или понеса по течението. Винаги чакам новите роли и предизвикателства, не обичам  актьорските щампи, гледам да търся по нещо ново и различно във всеки следващ сценичен образ… мисля, че е глупаво и пагубно да се лежи върху стари лаври, всеки актьор трябва да гледа напред и да се хвърля смело в непознатото и новото.

    – Публиката Ви определя като звездата на Музикалния театър, а многобройните Ви фенки дори като „секссимвол“. Вие съгласявате ли се с такива определения за себе си?

– За мен най- важната оценка за работата ми е тази на публиката. Истински щастлив съм, когато чувам аплодисментите на хората, това е най-голямата ми награда. Но хората понякога са склонни да си изградят погрешна представа за нас, повлияни до някъде от образите, които пресъздаваме на сцената, от играта ни… Далеч съм от мисълта да съм звезда, още по-малко секссимвол…, бих казал, че в живота си извън театъра съм доста семпъл и обикновен, не обичам да съм център на внимание, да парадирам с нещо. Обичам да пазя личния си живот и пространство в много тесни граници, до себе си допускам много малък кръг от приятели… Такъв съм, трудно се отпускам пред непознати хора, но всички тези граници падат, когато изляза на сцената. Героите, които играя, са много различни от мен като характер и натюрел. Ето защо обичам да съм на сцената. Там мога да бъда и това, което не бих си позволил да бъда в нормалния живот. Театърът за мен е свобода и любов.