По повод филма „Четвърта власт“, политологът Огнян Минчев коментира в профила си във Фейсбук: „Понеже ми стана досадно да чета „сигнали на граждани“ срещу ТВ филма „Четвърта власт“, реших да изгледам първите две серии. (По принцип телевизия гледам малко – и още по-малко сериали…) Не виждам причини за толкова масовите отрицателни реакции към филма в неговите художествени качества – сериал като сериал… Български, с ограничен бюджет – предполагам… Не съм специалист – само зрител. От тази си средно некомпетентна гледна точка бих направил две предположения за лавината от критики. Първо предположение – доста представители на гилдията – обект на изобразяване – демонстрират снобско снизхождение: в смисъл – тези не разбират от нашата работа, що ли се пъхат… Нормални българска реакция, не ли? Второ предположение – филмът демонстрира един сериозен недостатък – няма ченге положителен герой! Е-е, автори и изпълнители – така не може! Това, че политиците във филма са боклуци – това е в реда на нещата. Това, че младите журналистки са с фриволно поведение – криво да седим, право да съдим… Ама да изкараш органите, нервно биещото сърце на олигархията, до дъно замесени в далаверата – не бива някак, а…? Драги автори, хайде да се поучим от Холивуд, от Мосфильм… В един филм само част от ченгетата може да са корумпирани, да са вътре в играта с мафията. Много е важно да има добро ченге – за предпочитане дори няколко. Не е лошо да са от малцинствата дори – така е по-възпитателно. И най-важното – доброто ченге побеждава накрая! Иначе няма happy end, ясно ли е? А при вас няма как да победи доброто ченге – него просто го няма в сценария! Затова огромен брой трудещи се в мрежата усърдно изразяват – засега лекото – раздразнение на съответните органи от сериала „Четвърта власт“. Вземете си бележка – и във втория сезон непременно въведете доброто ченге във филмовия сюжет. И да не чувам аргументи – „какво ще стане със житейската правда…“ Който търси – намира! Включително и българско ченге, способно да победи мафията. Ние вече сме изгубили всичко, но без исторически оптимизъм сме за никъде…“