ххх

Благородството ми е вцепенено
от ставащото. От отсъстващото.
Мислите ми цъфтят в зелено
мисиите ми са все същите.
Погледът вече не прескача
любопитен оградите на очилата ми.
Очите ми имат за задача
да те разпознаят в кадаифа от атоми.
Всичко е спешно, всичко е на тезгяха
за продажба, за разглеждане. Гадно.
Душата ми опакована тръпне плаха-
ще я купят ли и кому ще се падне.

ххх

Укривах възторзите си, укривах
семена на лалета в душата ми.
Сънни мислите ми кривваха
да се сношат със сенки непознати.
Все по-нататък километрите
се свиваха в пътеки без парапети.
Капилярите, комарите, есетрите
оцеляваха в ъглите, без перипетии.
Лехите, семената на лалетата
душата ми преливаща, унасяща
добавяха ме е в сънищата на поетите
а аз ликувам в Божиите пасбища.

ххх

Делото се гледа при закрити врати.
Присъдите отдавна са категорични.
Отляво животът ми, отдясно си ти.
Килиите ни са единични.
Дългият коридор, дългите нощи.
Дългите разговори, дългите ни олелии.
Каквото между нас имало е изобщо.
Има го и в килиите…

ххх

Господ ми даде знак –
един филм, около час и нещо.
Там бяха всички отговори и как
може някога да те срещна.
Един филм час и нещо,
във всеки пиксел те разпознавах.
После филмът свърши и спешно
трябваше да ставам.
Но ме върна предчувствие в мрака
бодливо като връх на кактуси.
Беше причина да те дочакам
бяха финалните надписи.

fakel.bg