В живота си съм срещал объркани души,
които нямат миг покой
и лутат се като слепци в безлунна нощ,
но като знам, че твоята душа
е пленница на любовта
прощавам всеки грях
без да пророня звук
И ще го правя до деня
във който ти простя,
а дотогава всеки миг
ще ме преследва мисълта-
и докога, и докога…
Това е моята присъда –
по-жестока от битието
на объркана душа.

Иво Югов