От няколко дни бившият кмет на Варна, Кирил Йорданов, е отново под медийните прожектори. Дни наред го сочеха за сигурен бъдещ шеф на Агенцията за българите в чужбина. Беше потресаващо да се наблюдава как я бъркат с Асоциацията за българите по света. Екскметът спечели от издънката. Отново започнаха да го търсят задъхани репортерки. Е, не онези, които се хвалеха, че си бъбрят в полунощ с него… В понеделник сутринта К.Й. грейна в студио на БНТ. Интервюто му пред водещите на сутрешния блок на Канал 1 беше показателно. Закъснелите признания на Йорданов ни върнаха към пролетта на 2011 г. Тогава пишехме, че Кирил Йорданов прави грешка, пускайки се отново в надпреварата за кметската позиция. Не се намериха други „ентусиасти” да го атакуват по тази линия. Почти всички пееха в хор – как щял да бъде избран като кандидат на ГЕРБ, как „личният избор” на Бойко Борисов щял да разбие конкуренцията. Кирил Йорданов стана отново кмет. И, о, небеса – на 28 октомври 2013 г., осем месеца след подадената на 6 март оставка, К.Й. откри Америка: „Грешката ми беше, че се кандидатирах за четвърти мандат.”, редна бившият кмет. Здрасти, че бързам, отсичаше при такива „открития” бивш партньор за бридж на Б.Б. от „явката на Витошка”.
Кирил Йорданов плетеше интрига след интрига срещу Павел Димитров, който громеше съперниците си за номинацията на ГЕРБ през 2011 г. Йорданов отсвири П.Д. Пътува до Шумен с премиера, за да втрещи местните репортерки и персонала от медийния пул на Б.Б. Пи кафе с Борисов в „Евксиноград” и се разбра с него. Искрено се забавлявахме тогава с Кирил Йорданов – така и не разбра откъде изтече инфото минути по-късно. Пресцентърът му остана в небрано лозе. Но Йорданов подскочи най-много, когато направихме достояние на публиката негов дискретен разговор с местен фактор – „Ами ти си казал, че ще играеш и за Павел Димитров”, жалваше се кметът… Къде ли са сега тези „верни другари” на Кирил Йорданов – да не би да са при Иван Портних, който доживотно нямаше да може да го бие на избори, ако не беше самопожертвователния граждански акт на Пламен Горанов (Светла му памет.) Партиите се натискали да подкрепят кмета, той бил взел 80 000 гласа (посмали, посмали…), а партията, която го издигнала – 25 000. „Моето име значеше много!”, отсече бившият кмет на Варна. „Съдбите ни се преплетоха; един разговор щеше да…”, нижеше своята „версия” Кирил Йорданов. И не забрави да спомене, че по-голямата част от професионалния му път вече е в миналото, но пък не бил и на етапа на пълната почивка. Кирил Йорданов бил на кръстопът…
Водещите показаха бърза реакция – „Всички ви обърнаха гръб…”. „Нали трябваше да спасяват себе си…”, отвърна не по-малко скорострелно Кирил. Бившият кмет беше напълно прав, когато напомни на събеседниците си, че след самозапалването на Пламен Горанов почти нищо не се е променило – освен неговата оставка, разбира се, която П.Г. получил (кметът „пропусна” да каже – посмъртно…). Общинският съвет – някои станали депутати, министри, а други продължавали да са вътре. „Корпорацията ТИМ” (така се изрази Йорданов) – котировките на акциите на борсата вървели нагоре, така разбрал К.Й., докато правел справки, пътувайки с кола към София в неделя. Раздувките за зависимостите му щели били да предизвикат смях у визираните, ако гледали интервюто. Кирил Йорданов отрече политически и икономически зависимости. И прекали, естествено с патоса. Да не би да не беше зависим от СДС, докато беше областен управител на Варна, назначен от премиера Филип Димитров, да не би да не беше зависим от БСП, НДСВ, ГЕРБ (Как само се прегръщаше с Жан Виденов, как се смееше възторжено край Борислав Ралчев на 18 юли 2001 г., докато го изпращаше до асансьора срещу кабинета си, как се усукваше край Сергей Станишев, за да бъде Варна „най-добър град за живеене”, как топло приемаше Бойко Борисов като пратеник на „царя” на 14 юни 2005 г. на барбекю в двора на къщата си за „ЧРД”, а малкият Петьо Йорданов се възхищаваше на големия пищов на Бате Бойко…), да не би да не беше зависим от реализирането на проектите на ТИМ?! По времето на кой кмет се оформи публично-частното партньорство на общината с ТИМ? Нима това не е взаимна зависимост за интересите на града и т.н.? Сякаш Димчо (Кой беше този твой служител, кмете?) изобщо не сме го засичали по време на дългата предизборна кампания през 2007 г. да излиза от централата на Групата. Десет години К.Й. беше добре с „момчетата” и това се знаеше от последната варненска дворняшка. След октомври 2008 г. вече беше друго…
Бившият кмет на Варна има право, разбира се, да представя своята гледна точка за драматичните обстоятелства, при които подаде оставка. След осем месеца анализи и размисъл звучи някак по-човешки. Особено за гърбовете на доскорошните си партньори. Не му трябваше да се кандидатира за пети път, за да се бори за четвърти мандат. През август 2011 г. писахме, че Ахмед Доган (подкрепил го заедно с Илия Павлов през 1999 г.) и Йордан Цонев няма да му простят „завоя”. Кирил Йорданов предпочете да се „заиграе двойно” с влиятелни фигури от обкръжението на Сокола… Бившият кмет няма как да разкрие цялото задкулисие на своите три мандата и половина. Но медийната му изява след осеммесечно мълчание е знакова. Бившият кмет пласира намеци към свои експартньори, които сега играйкат в обкръжението на Иван Портних. Борислав Гуцанов беше назован поименно като един от афиширалите се организатори на зимните протести. Кирил Йорданов е слаб по тази писта за контраатака. Ако скочи срещу Борко Гуцанов, ще трябва да обясни приноса му за създаването на прокметско мнозинство след разбиването на 2 и 4 юли 2002 г. на мнозинството на СДС в Съвета. Апостол Димитров и Борислав Гуцанов бяха главните конструктори на прокметската конфигурация в Общинския съвет и след изборите през есента на 2003 г., когато Кирил Йорданов получи решаващата подкрепа на БСП-Варна. След вота десните пробваха да заформят мнозинство, обсъждайки на инфарктни вечерни срещи в клуба на НДСВ-Варна на „Сан Стефано” (там сега е централният клуб на ГЕРБ-Варна) кандидатурата знакова фигура като Красимир Маринов за председател на Общинския съвет. Дали Кирил Йорданов не знае, че Борислав Гуцанов и Апостол Димитров осуетиха този вариант, убеждавайки Кр. Маринов да не приема? Близостта на Гуцанов и Маринов оттогава сега се „консумира” от Иван Портних. К.Й. беше нарочен за „предател” от БСП-Варна през 2011 г. – червените решиха да го натирят и въобще не им дреме, че сега им се налага да работят в Задкулисието с приближени на новия кмет.