Какво ви подтикна да създадете сдружение „Азбукари“?

Силно развитата социална чувствителност и потребността да се помага. Това наложи създаването на „Сдружение Азбукари“, което в двегодишната си практика стана проводник на идеи на хора със знания и мотиватор за подобряване условията на живот в страната ни. Организацията ни се роди съвсем естествено, подтикната от нестихващите несправедливости във всяка една сфера на живот в страната ни. Има толкова дейни, образовани и можещи личности и не разбирам, защо те трябва да стоят встрани, под сянката на хора на статуквото или такива, които си мислят, че имат величествена същност. Азбукарите са хора, които не искат да приемат за нормални несъвършенствата в управлението на държавата ни, проблемите в социалната и образователната политика. Азбукрите са хора, които искат да живеят в подредена и добре функционираща държава, което на практика не е невъзможно. Нужно е обединение на качествените, светлите хора, на младите, на семействата, които задвижват икономиката в страната и те да поставят на дневен ред важните неща. Като неправителствена организация, с дейност в обществена полза, работим за социализирането на децата в неравностойно положение. Искаме да наложим модел на поведение, което не е новост за цивилизованите общества. Не можем да се отнасяме към хората с някакъв вид увреждане или различие с безразличие. Нямаме право на това. За тази цел е нужна и дълготрайна държавна политика, отношение, грижа, внимание, правилни решения. С децата се работи успешно, защото те нямат предразсъдъци, не носят омраза в сърцата си и не се вторачват във физически различия. Като цяло процесите на социална интеграция не се случват само с нормативна база, по коридорите на ведомствата или със сухи текстове от закони. Моите наблюдения са, че представители на администрацията у нас възприемат съдбите на хората, които се жалват за един или друг проблем, само като лист хартия, без да се замислят, че зад една страница има цяла човешка съдба.

Толкова слаба ли е държавата ни, че не може да се грижи за децата в неравностойно положение? Как може да се промени това?

„Сдружение Азбукари“ работи с всички деца, не само с такива, които са в неравностойно положение. Ние даваме възможност на много талантливи хлапета да изявят себе си и за участват в различни творчески инициативи, които ние организираме напълно благотворително. Знаете, че за да обединяваме и развиваме децата, създадохме последователно два големи фестивала на социалната интеграция „Вярвам в теб!“, посетени от близо 10 000 човека. Създадохме първата в България комбинирана, обществена детска площадка, адаптирана и за деца с увреждания в Южния парк в София. Сега текуща е националната кампания „Вярвам в теб!“, която набира средства от дарения за изграждане на детска площадка в град Велико Търново, която ще бъде подходяща и за деца със специфични нужди. Последователно развихме около 40 по – малки инициативи на социалната интеграция, всяка в различна тематична област. Заниманията за децата са разнообразни, като идеята е те да развиват всичките си способности и да ги покажат на света. Всяко дете е можещо, а в играта те възприемат по брилянтен начин връстниците си с увреждания и много им помагат. Крайно време е у нас да възродим добротата и да си подредим къщата, защото с хаос и безразличие пътят е предначертан към бездната. Има толкова млади и начетени хора, които на всяка цена трябва да се изявяват и да си отвоюват това право, защото очевидно приемствеността е доста труден процес в страната ни.

Какво ни пречи да бъдем по-добри?

Да бъдем добри ни пречи една особеност от характера на българина – да бъде индивидуалист и да отказва да работи в екип. Екипната работа е изключително хубава, тогава се наслаждаваш на колорита в способностите на всеки и най – интересното е, че това, което има един, никой друг не го притежава. Ние сме елементи от пъзел и трябва да проумеем, че нищо голямо и полезно за обществото не може да има успеваемост, ако хората не преглътнат гордостта си, егоизма си, своенравието, нуждата само едни да блести и да не се приемат положително предимствата на другите хора. За да се стигне на това духовно ниво и тази хармония е нужна много работа. Това означава да си готов в името на останалите да се отречеш от себе си. Не значи да не държиш на принципите си и да се бориш за справедливост, това е да дадеш път на останалите. Навиците ни вечно да очерняме също не ни помагат. Няма как да просъществуваме, като се делим на групи и прослойки. Всеки може да постигне много в живота си дори със скромност, целеустременост и най – вече толерантност към хората, поносимост към техните различия. С други думи – просто приеми този човек, такъв, какъвто е и това е.

Липсва ли ви журналистиката? Бихте ли се завърнали на екран и при какви условия?

Журналистиката….о, най – голямата ми любов… Тя ми помага и в момента, не ме оставя, труди се наравно с мен, за да можем Азбукарите да правим малките добрини, а те да привличат нови и нови положителни неща. Честно да Ви кажа, липсва ми това…“Госпожи и господа, добър вечер…“, когато приветствах хората в началото на новините, защото съм се отнасяла с особено уважение към всеки зрител. Кръвта ми ври и кипи за телевизия, но за неща, които са различни и най – вече не за пошлост и елементарност, а за обективност и сериозност. Бих се завърнала с удоволствие на екран, но тогава, когато дадена медия не е в ръцете на хора, които възприемат нейната същност като сергия за търговия на продукти с изтекъл срок на годност. Може би ще дойде време да говоря повече.

 Какво мислите за протестите срещу правителството на Пламен Орешарски?

Протестите са израз на недоволство. И който и да протестира и за каквото и да протестира, той трябва да бъде чут. Дори един човек да страда, той също трябва да бъде изслушан. Напълно подкрепям недоволството на хората, не защото днес упрвалява Пламен Орешарски, а утре нови модерни хора, а защото е недопустимо да се прави назадничава политика в държавата ни и повече от 24 години хората за очакват с трепет някаква промяна, която се оказа фалш, измама и разпиляване на човешки съдби. Не може повече с манипулации, грозни лъжи, недостойни постъпки. Уверена съм, че младите с всеки изминал ден проглеждат и ще изберат верния път. Азбукарите желаем да живеем в подредена страна, в която има ред, законност, справеделивост. Държава, в която мафията си има държава, е обречена на провал. Сигурна съм, че заради порочния опит на нашите родители с псевдодемокрацията не можем да си позволим да унищожим своя собствен живот и този на децата ни, за да може някои друг да изпива живителните ни сили и да живее на наш гръб. Хора в политиката, които са показали пред последните две десетилетия, че не са направили нищо за страната ни, което е видимо, не трябва да стъпват повече в политиката!

въпросите зададе Иво Югов