– Само за два дни след празниците Варна бе окървавена от две убийства, като мотивът е ревност. Само тя ли е причината или тук се натрупват и други фактори?

– На Балканите ревността е един от водещите мотиви в така наречените убийства в афективно състояние. Защото нацията ни и въобще регионът са изключително емоционални. Идеята, че си обиден, унижен и изложен от партньора си е доведена до абсурдни размери. Естествено, не само това е единственият фактор, а и цялостната психическа нагласа на населението. Защото ние сме в състояние на фрустрация от доста време. Имаме проблеми, които се мобилизираме да решим, но те не се решават. Ние продължаваме да се мобилизираме година след година и в един момент ресурсът на личността да се справи се изчерпва. И накрая извършваме някоя глупост. Така че тези престъпления през последните години са знакови за болестта на цялата ни нация.

– Вярно ли е, че първият ден след празниците обикновено е по-депресивен и критичен?

– При всички положения е така. Януари и февруари са месеците, в които най-често се стига до подобни неща. Свързано е с тъмнината, с финансовите проблеми, с изолацията по домовете. С цикленето върху едни и същи проблеми, седейки си вкъщи, с ограничаването на контактите. Навремето, като е имало именни дни и празници през зимата, те са били точно за това – за да минават хората от махала на махала и от къща на къща, и да общуват. Сега те са отчуждени, затворени в огромни бетонни градове. В тази самота и изолация хората изпадат във все по-отчаяни мисли и те водят до все по-отчаяни действия.

А в случая с това семейство действат и други неща. Той е живял с тази жена от дълги години, очевидно тя е изпълвала живота му. И прочитайки тези реплики, които тя е писала до друг, се е почувствал излъган, получава чувството, че нещо му се изплъзва. Това отключва огромна доза гняв. Имал е някакъв опит да се въздържи, опитвал се е да се овладее и да се вземе в ръце. Но виждането на партньора му с другия човек в колата е отключило агресията. Всъщност за мен важното не е да дъвчем един и същи проблем – на всички им е ясно какво е станало и защо е станало. Всеки пети българин в един или друг момент си е представял как убива някой, който го унижава, причинява му нещо, отнема му нещо. Въпросът е как хората да не допускат да им се случва това.

– Как, съветвате да търсим психолог ли?

– Не, не може цялата нация да отиде на психолог, това е абсурдно. Навремето доста в тази посока е помагала църквата, както и традициите в семейството. За мен самотата и отчуждението са водеща причина да се случват подобни неща. Най-важното е всеки да знае, че това може да се случи на него. Че това не се случва на глупаци, олигофрени и неграмотни хора. Може да стане при всеки. Както се случи и при човека, който изби семейството си преди време. В случая това е една дълга връзка, след която две деца остават без майка и баща. Тепърва колегите ми във Варна ще се чудят как да ги върнат към смисъла на живота им.

Всеки, който изпита в такава степен гняв, огорчение и обида, първото, което трябва да направи, е да говори с някого. Усещането, че това е срамно, че никой не бива да разбере, е първата сатанинска стъпка, която ще ви създаде проблем. Второто нещо е човек веднага да помисли за това какво друго има в живота му. Ако този човек беше отишъл сутринта да погали спящите си деца и да ги погледне, със сигурност щеше да се замисли какво ще им причини с постъпката си. Човек трябва да помисли за другите хора, които ще страдат, преди да тръгне към такава стъпка. А третото е веднага да си представиш, че е имало живот преди този човек и ще има живот и след него. Да си припомниш нещата, които те правят щастлив извън него. Винаги един от тези „лостове“ ще ви измъкне. Неговият плах опит да говори с някого е бил с продавачката в магазина. Това е чисто интуитивен опит да изкараш поне малко от натрупаното, да видиш реакция, някой да те спре. Но продавачката по никакъв начин не е знаела какво се случва. Ако там се е бил завързал някакъв разговор от типа „Стига бе, голяма работа“, и той бе започнал да отпушва това нещо… Но това са предположения. При всички случаи, ако ти отвориш поне малко „тапата“, ще видиш, че дяволът не е толкова черен и голям. Така че, почнат ли да ви вървят такива мисли в главата – веднага опитайте тези три стъпки.

Този човек е имал професия, имал е хоби, бил е добър в нещо. Можел е да намери друг партньор, можел е да бъде оценен и да продължи живота си. Но в тази огромна афективна ситуация той е бил като в черна кутия, от която не е знаел как да излезе. Има дори някаква парадоксална символика: „Аз ще пропуша“, е казал той на жената в магазина. Но вместо да пропуши, директно е изпушил.

– Престъплението е извършено с огнестрелно оръжие? Може ли да става дума за занижен контрол при раздаването им, или дори психотестът не би могъл да предвиди такъв афект?

– Това не е в моята сфера на работа, имам колеги, които се занимават с това… Но вижте в САЩ какво се случва – същото. Нали и там са държали психотестове. Човек възприема оръжието като продължение на ръката си. Когато загубиш опора, когато решиш да си агресивен, дали ще вземеш пистолет или чук и тесла.. Поначало ще намериш някакво оръжие. Така че – да, трябва да има изключителен контрол върху тази слободия с разрешителните за оръжие, но това пак не е стопроцентова гаранция. Трябва като цяло да се помисли за психичното здраве на нацията. Имам колеги психиатри, които имат доста сериозни предложения в тази посока. Но, общо взето, хората си казват „Абе какво ще се занимаваме с това, като нямаме хляб“. А психичното здраве е точно толкова важно.

– Цялата история се развива във Фейсбук, каква е „вината“ на социалната мрежа?

– Тя е аналогът на самотата, за която ви говорех. Хората не общуват, когато са затворени, а имат потребност да споделят. Затова и Фейсбук се превърна в такъв огромен фактор. Той е алтернатива на липсващата близост.

вестник Стандарт