Росен Петров е един от най-популярните тв водещи в момента с токшоуто си „Нека говорят с Росен Петров“. Преди това беше известен и като главния сценарист на „Шоуто на Слави“. Най-много се гордее обаче с рубриката си „Операция „Слава“, в която разказва за подвизите на българските войници и офицери. 43-годишният Росен Петров е много ерудиран и добре образован. Завършва гимназията за древни езици и култури, след което школата в Симеоново. За месеци работи като следовател, после влиза в телевизията.

– Вярно ли е, че познавате приятелката си Карина Видолова от 10 години, г-н Петров, но сега сте разбрали за това?

– Оказа се, че я познавам от 10 години, което беше пълна изненада за мен. Тя е пазила в тайна това наше познанство.

– Защо?

– Не знам. Преди 10 години тя кандидатства в математическата гимназия в Шумен и на изпита по литература, на който темата е била „Изпитанието на една българка“ за баба Илийца, тя отива с тениска, на която пише SEX. Снима я фотографът на в. „Труд“ Христо Христов. Понеже явно не са имали друго, я праскат на първа страница.

– Той случайно ли я снима?

– Да, да. Тя е била на 13 години тогава. Вечерта имало някакъв мач – разказва ми тя, и на полувремето почват да звънят всички и казват: „Дават те по телевизията в „Шоуто на Слави“. Те превключват и чуват как Слави прави някакви бъзици с нея: „Докъде стигнахме, ето една българка, как баба Илийца се оправяла сама с кола.“ „Баща ми умря от срам, а на мен ми беше приятно, че говорят за мене, аз бях голяма фенка на шоуто и не разбирах, че това, което съм направила, е лошо“, разказа ми тя.

Най-вероятно думите на Слави аз съм ги писал, защото тогава бях сценарист в „Шоуто на Слави“. Наскоро шуменски вестник написал, че Росен Петров преди 10-ина години могъл да критикува приятелката си, пък сега с нея се хванал. В Шумен се помни това нещо, но аз нямам никакъв спомен. Явно съдбата отдавна е подготвила нашата среща.

– Как се отразява тази история на Карина, след като и днес я припомнят?

– Изживява това, че е с мен. Аз виждам натиска, който се оказва отвсякъде. В град като Шумен, който не е много голям, да ходиш с Росен Петров е някакво събитие. Те не могат да разберат, че аз съм обикновен човек, че съм я срещнал случайно, имам най-нормални човешки чувства, не съм купил джип, нито апартамент, не съм сложил устни, цици, не съм купил подарък пръстен за 25 000 евро за Коледа. Жълтата преса ме сгодява с нея вече 5 пъти. Между другото се пошегувах в шоуто, че пръстенът струва 250 милиона евро, че ще се оженим на стадион „Васил Левски“, че кумове ще са ми Бойко Борисов и Сергей Станишев и че Станишев ми дава за дом Бузлуджа и ще има кухня от венге в центъра.

Тя самата усеща натиска и вече не иска толкова изява. Отначало виждах, че е приятно, но вече смята, че ако се пише по-малко за нея, е по-добре. И аз вече отказвам всякакви лични интервюта. Всъщност това е последното и го правя, защото първото, в което казах за нея, беше в „24 часа“.

– Къде бяхте на Нова година?

– Заедно бяхме в Турция. Времето не беше за плаж, но добре прекарахме. На Коледа бяхме всеки поотделно и не съм могъл да поискам ръката.

– С какво се занимава Карина?

– Учи мениджмънт на масовите комуникации и скоро ще започне стаж в Тв 7. Сега защитава магистратура.

– Как коментира предаването ви, гледа ли го?

– Тя има усет за телевизия, винаги усеща кога съм бил притеснен, кога се е получило. Аз съм перфекционист. Това съм го наследил от Слави, предполагам, и много се ядосвам, когато нещо не стане. Когато имаш свръхочаквания към някой гост или когато изфъфля, защото имам лениво чене. Но не пия, защото някои мислят, че като фъфля, пия. Любен Дилов фъфли, но не пие. Това не му пречи да е умен човек.

Някой път много се дразня. Разказвам история за ген. Атанас Стефанов, който е голям български герой с два ордена за храброст от Балканската и Първата световна война, с немски железен кръст II степен, с орден за военни заслуги и с два ордена „Свети Александър Невски“. Той е обявен едновременно за германофил, тъй като обичал немската армия, и за русофил, защото идолът му е ген. Скобелев и обичал руска литература. На 9 септември е бил командващ на 4-а армия, която е била в Плевен. Бил е в министерството, когато военните правят преврат. Тази история за партизаните е малко измислена. Те са дошли след 1-2 дена.

Отива в Дупница, защото нашите започват военни действия с германците веднага. Викат го в щаба в Плевен и по пътя го застрелва една партизанка просто защото е офицер. Митка Гръбчева, не знам дали е същата, която е майка на режисьорката Иванка Гръбчева.

Стефанов е убит на 12 септември, погребан е на 13-и. На 14-и комунистите го уволняват от армията поради навършване на години. А на 2 април 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд – умрял човек, и му е отнето всичкото имущество.

По-късно – през 1993 г., дъщеря му, която е жива, подава молба за преглед по реда на надзора до прокуратурата да се преразгледа делото и да реабилитират баща й. Прокуратурата 5 години разследва случая, пуска молба до Върховния касационен съд, който отказва, тъй като нямало достатъчно събрани доказателства.

Разказвам това в ефира, чета последните му думи – „Честта е най-важното нещо за човека. По-добре честна смърт, отколкото безчестен живот.“

Вместо да кажат: „Ей, Росен каза нещо добро за България“, се почва: „Росен изфъфли“, „Ходил е цяла седмица във Военномедицинската академия, преливали са му кръв.“

Как могат да ми преливат кръв всеки ден? От една страна, това е добре за мен, защото ми вдигат рейтинга. От друга, малко ме вбесяват.

– Не им ли свикнахте вече толкова години, защо обръщате внимание?

– Свикнах им, но като е много тъпо, ми става неприятно.

– Вие ходите ли във ВМА?

– Ходя, за да се виждам с д-р Миро Ненков. Бил съм два пъти – през ноември и декември, просто защото той разказва адски смешни вицове и веднъж му подарих една бутилка алкохол. И от това нещо ще ме изкарат болен. Според жълтата преса на Слави му преливат кръв сигурно 2500 пъти. Той постоянно е на границата на смъртта. И аз така. Няма да умра. Напук. Дядо ми живя 91 години, баба ми – 90.

– Да сте жив и здрав.

– Ядосвам се, защото си задавам въпроса за чий. Защо прадядо ми е умрял в Балканската война, прабаба ми се е омъжила пак, за да не останат децата сираци, и вторият мъж умира в Първата световна война. А синът е убит през 1942 г. от офицери, защото е бил комунист, без съд и присъда. Така че аз съм взел и от десницата, и от левицата. За чий са умрели тези хора? Да има жълта преса?

Ако някога вляза в политиката, това ще ми е основна тема. Ще се боря за такъв регистрационен режим, който да не позволява на такива вестници да съществуват. Защото те убиват истинските вестници. Защото е много по-лесно, вместо да поддържаш вестници като „24 часа“ и „Труд“, където всичко се проверява, тука се събирате на редколегии, да седиш в едно мазе и да напишеш: „Слави Трифонов има пластмасова глава.“ Навремето много му се смях, той много се беше вбесил. Бяха написали, че катастрофирал и главата му била пластмасова. Той се ядосва: „Майка ми ще го прочете“, а аз му казвам: „Това е смешно, как имаш пластмасова глава.“ Сега разбирам, че е бил прав. Съзнавам какво е изпитал, дори да е най-голямата глупост.

Представи си как например се чувства бащата на Карина, който си е купил апартамент, когато в Шумен му казват: „Аа, изцицахте ли Росен Петров, купи ли апартамент? Пръстен за 25 000 евро, браво, браво.“

– Какво може да се направи?

– Нека да се промени Наказателният кодекс. Такава патърдия се вдигна дали може да се снима политик. Защо не се вдигнат наказанията за клевета и обида? Чисто имуществено. Искам, като ме оклеветят, да отида във вестника, да взема половин милион и тогава ще искам всеки ден да ме клеветят. В. „Билд“ оклевети Бекенбауер, дрън 3 милиона, нека го правят всеки ден. Те изкарват пари от писанията си, нали?

Ами това момче Иван, когото посочиха за убиец? Всички медии без вашия вестник го показаха, след което се разбра, че е сбъркана снимката му. То как се е почувствало? Ако беше в Германия или Америка, сега щеше да е милиардер от искове, защото са го изкарали убиец. Излиза там някакъв и обяснява: „Ама това е в бързината на разследването.“ А мислиш ли за човека?

Трябва да има морал в журналистиката.

Ще ти дам пример, не че аз съм най-моралният. Гостува ми Стефан Цанев. Бяхме записали Любомир Левчев, който казваше страхотни неща, но не изглеждаше добре на видеото, защото е много болен. Не пуснах това видео, въпреки че всеки иска да види умиращ или болен човек.

Между другото съм правил същото и в „Шоуто на Слави“, когато станах водещ.

– Какво спестихте тогава на зрителите?

– Аз станах водещ благодарение на онова момиче – Росица Новева, което ходеше с г-н Иван Зографски. Те имаха голяма разлика в годините. Като дойде в шоуто, май беше употребила нещо, най-вероятно алкохол. Каза ми: „Знаеш ли, че имаш страхотни кафяви очи.“ Аз казах: „Дай ми два етажа от Японския и съм твой.“ Тогава за първи път Вики Политова, която беше шеф на Би Ти Ви, ми каза: „Направи страхотно шоу, ставаш за водещ.“

Това момиче беше донесло снимка на г-н Зографски, който се е хванал за една кушетка почти гол. Представи си човек на 90 години, слаб, с дълги старчески гащи и се разкрачил. Тя я носи, за да докаже, че има интимни отношения с него. Не я пуснах от уважение към г-н Зографски.

Трябва да има някакво уважение в медиите, не може всичко да се оплюва. Звучи популистки, но ние се стопяваме на всеки 8 часа. Страната, най-бързо изчезваща в света, е България. И се занимаваме с глупости. В Русия за второ дете дават 12 000 евро.

– Често казвате, че сте за силна ръка в управлението. Защо?

– Защото съм се убедил, че за зло куче – зъл прът. Кучето скача според тоягата. На българина не му ли бръкнеш в джоба, не се ли шашне нещо, няма оправия.

– На българина отдавна му е бръкнато в джоба. Най-големият порок у нас наистина е бедността, не мислите ли?

– Аз, като казвам зло куче, нямам предвид народа, а политическия елит. Те абсолютно са се самозабравили. Може да ти прозвучи странно, но единственият човек, който ходи при хората, е Бареков.

– Ходи, защото иска да влезе в парламента.

– Нека влезе. Поне ходи. Аз го подкрепям и за възстановяването на казармата. Не 2 години, но поне 3 месеца. Мога да те уверя, че в казармата ставаш мъж. Аз съм правил 16 км марш наскок с 35 кила.

Първия ден ревах като малко дете, но лека-полека ставаш мъж. Не говоря, че ни трябват някакви огромни въоръжени сили, ние няма с кого да воюваме. Но армията като културна институция винаги е била гръбнак на нашето общество, както образованието, църквата. Сега какво остана? Армията я унижиха. През Първата световна война България има 12 пехотни дивизии, най-малката е била от 25 000 човека, най-голямата – 45 000 човека. И две кавалерийски. 800-хилядна армия. Сега е 21 000 човека.

– За какво ни е по-голяма?

– 800-хилядна не ни трябва, но ни трябват 3 месеца, в които един младеж да отиде, да види какво е пушка, да чуе химна, да се научи да марширува, да се научи на чинопочитание, що е род и родина.

– Т.е. да получи патриотично възпитание?

– Да, армията дава най-силното патриотично възпитание. Просто съм го изпитал върху себе си. Има и друго. Питай една жена за мъж, който е ходил в армията, как се отнася към нея и за момче, което не е ходило. Аз мога да си изпера гащите, чорапите, да си зашия нещо, да отида за хляб, да се радвам на малките неща, защото знам колко е кофти в армията. Веднъж си държах ръцете в джобовете, докато бях в школата, един лейтенант от Хасково ме видя и ми заши в джобовете ябълки и круши. Каза: „На Коледа да си направиш ошав.“ Носих ги 6 месеца, изгниха, замирисаха и вече като съм с униформа, не си бъркам в джобовете.

Пак казвам, не съм милитаристично настроен. Аз съм за България на три морета икономически, защото никога няма да си вземем старите територии. Най-малкото защото Турция има 629-хилядна армия, а ние – 21-хилядна. Бях там и видях колко са напред. През 1990 г. не са имали един аутобан, сега всичките им пътища са аутобани. Имат 15% ръст на икономиката си и са на 9-о място в света по икономика.

– Самите турци обаче казват, че статистиката не отразява колко трудно живеят хората.

– Да, живеят трудно. В хотела, в който бяхме, сервитьорите работят на ден по две смени по 8 часа за около 500-600 долара заплата. В тоалетните имаше човек, който ти подава кърпа, за да си ароматизираш ръцете. Държеше се все едно е Бил Гейтс, с такова достойнство. Разговорих се с него, оказа се, че всеки ден пътува 60 км, за да стигне до работното си място. Ние сме трудолюбив народ, но и турците също.

– Техните протести още продължават, докато нашите затихнаха.

– Затихнаха, защото се политизираха. Българинът е хитър, има усет и винаги разбира кога нещо е нагласено. До един момент протестът беше искрен, след това се яхна и то се усети. Това, което стана с проф. Драгомир Драганов, беше безумие. Голямо престъпление, че е изпил 2 чаши водка. Защо не погледнат книгите, които е написал, защо не разберат, че той беше един от хората, които преобърнаха БСП към НАТО?

– Когато протестите бяха в силата си, всички бяха убедени, че през февруари или май ще има предсрочни избори. Ще се случат ли?

– Не, вече май и юридически е невъзможно. Макар че знае ли човек какво може да се случи. Ето този влак, който се преобърна, ако беше с хора, правителството вече щеше да е заминало. Помниш ли войниците, които се обърнаха на „Филиповци“? Жан Виденов си замина и заради това. Помните Севда Шишманова, която хвана министъра на вътрешните работи, бог да го прости, който беше на парти с манекенки, а в това време 11 войници горят. Става нещо и всичко се срутва.

Помниш ли историята с майката, която удуши детето си и когато се събраха таксиджиите? Костов си беше почти заминал. Според мен някои сили у нас искаха да стане това, което става в Украйна.

– Кои са те?

– Тия, които искаха да дойдат пак на власт, които не са във властта, то е очевидно. Казват, имало много полиция пред парламента. Направи ми впечатление по новините, като показват Бисер Петното. Той два дена се държи нагло и недопустимо. Като си такъв човек, скрий се и си трай. Прибраха го, тръшнаха го на земята и аз почти получих оргазъм от това. По новините съобщават: „Показно било“. Какво да е? На зло куче – зъл прът. На показна недисциплинираност – показно действие. Така трябва.

За да стоварят толкова полиция пред парламента, значи са имали някакви сигнали.

Каквото и да ти говорят, у нас винаги става дума за пари.

Стоят няколко структури една срещу друга и за пари всичко може да се направи – да се разбие парламентът, да се подпали Партийният дом.

Аз съм бил свидетел как се подпали Партийният дом, защото като курсант бях дежурен тогава. Стояхме в пълна бойна готовност и просто изчакахме домът да изгори, не знам защо. Братовчед ми – Леонардо Стоянов, който тогава беше пожарникар, влезе и една греда го смачка, едвам оцеля. После стана пожарникар на годината.

– Разцеплението в БСП ще доведе ли до сериозни трусове?

– Уважавам много г-н Първанов и г-н Петков, както и г-н Станишев. Родът ми е такъв, червен. Баща ми е комунист, майка ми е била член на партията. Двамата ми дядовци са били офицери, единият убит от фашистите. Дядо ми е основател на партията на село, след това е изключен, защото отказал да влезе в ТКЗС. Бил е богат, голям земевладелец и казал: „Нали казахте, че няма да взимате земята?“

Не е моя мисъл, а на Кънчо Стойчев: „БКП е бойна партия, партия, която е разстрелвала и е била разстрелвана. Там всяко отцепване е предателство.“ Така го тълкуват според мен обикновените членове на БСП. Колкото и да се говори за кръга Станишев, за ДПС, масата от БСП ще застане зад Станишев.

24 chasa.bg