Четирите български града, борещи се за Европейска столица на културата през 2019 година имат съвсем равни шансове на днешния етап. Решаващи са следващите пет месеца, и който ги оползотвори най-пълноценно, той ще завоюва титлата. Такова послание отправи един от европейските авторитети в областта на културната политика Робърт Палмър. Авторът на изследването „Европейски столици на културата“, познато под името „Доклада Палмър“, се срещна с представители на артистични институции в Пловдив. Той  бе придружен и от директорката на културноконсултантската  агенция Art-idea Мери Милър. Двамата поздравиха авторите на логото на кампанията „Заедно”  и препоръчаха действеното му осмисляне в следващите месеци. Заложеното в надслова и концепцията ангажиране на всички общности е най-силното ядро и съсредоточаването на усилията около него е най-важното сега, агитираха специалистите. Не трябва само артистичната общност да участва в този процес, тя трябва да се спои с всички други групи от населението.  Мощта на тази концетрация Палмър онагледи с честите случаи футболни грандове да губят точно финалния мач от някой не толкова голям, но много консолидиран и силно желаещ  победата тим.   Мери Милър го подкрепи с опита си като директор на програмата за Европейска столица на културата на норвежкия град Ставан. „Точно върху създаването на такава общност се съсредоточихме тогава, индустриалците и гражданите заработиха заедно с хората на изкуствата и ето че един малък град спечели титлата”, спомни си Милър.  Историята на инициативата Европейска столица на културата показва, че носители на титлата понякога стават малки градове, с труден достъп до тях, така че броят на населението и наличието на голямо  летище не са първостепенни критерии, посочиха още специалистите.

Забележителното минало на града, разбира се, трябва да бъде представено, но това трябва да стане с проекция към бъдещето,  препоръчаха още културните експерти. Съвременните форми трябва да присъстват като важен елемент от привличането на повече хора, смятат те. По отношение на културната инфраструктура, както и на някои принципи на културна политика, застояли от времето на социализма, Робърт Палмър предложи три нива на решение на този проблем, който е болка и за всички други страни от Източна Европа. Първо, посочи той, управленците трябва да са просветени хора – и на местно и на правителствено равнище. Те трябва да имат смелост да вземат понякога и драстични решения.  Второто ниво е най-трудно подвижно, според експерта, защото то се отнася до самите културни институти, които обикновено никак не обичат да се реформират. Третото ниво е с най-силен потенциал и това са отново гражданите, които трябва да имат по-ангажирано отношение към въпросните институти, за които плащат с данъците си. В много случаи тези традиционни културни организации вървят към естественото си отмиране и често на това не бива да се пречи, твърди Палмър. На много места все още ръководителите на такива организации се назначават по политически, а не по експертни критерии. Като добър пример за бързо справяне с подобен проблем Палмър посочи Испания след режима на Франко.  Тогава промените са най-активни в Баския и Каталония, а в Барселона дори има кампания „Да закрием националния театър”.

Днес трябва да се преосмислят понятия като културни институции и културна инфраструктура, уверен е съветникът с над 30-годишен опит. Енергията на младите хора трябва да се търси и използва много повече. И титлата Европейска столица на културата би била много подходяща за новото осмисляне на всички тези стойности, уверен е Палмър, който е бил директор на изданията на Европейска столица на културата в Брюксел през 2000 година  и в Глазгоу през 1990.

gustonews.bg