Неотдавна в София бяха представени резултатите от национално представително изследване за трудовата миграция сред българите, проведено от Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи (агенция ASA). „До определени равнища миграцията е по-скоро здравословна. Масовите изселвания обаче определено са признак за болно общество и затъваща икономика. Преселванията към големите градове и в чужбина могат да се превърнат във фактор за обезлюдяването на обширни райони в България“, казва социологът д-р Дочо Михайлов от агенция ASA.

„В нашето проучване стигнахме до извода, че всеки шести пълнолетен български гражданин участва в т.нар. циклична миграция, свързана с търсенето на временна или сезонна работа в останалите държави от Европейския съюз. След приключването ?, нискоквалифицираните българи (напр. общи работници в строителството, селскостопански работни и помощници в домакинството) се връщат в България. Нарастващата безработица и ниският жизнен стандарт в родината обаче ги подтикват отново да потърсят работа в чужбина. За да я намерят, те разчитат предимно на контакти със съграждани извън граница. Това обяснява защо например хора от видинския регион непрекъснато посещават точно определени райони в Германия или Испания“, обяснява Дочо Михайлов.

Висококвалифицирани кадри стават чистачи

Социологът подчертава, че сред т.нар. циклични мигранти има и хора с по-висока квалификация като учители, инженери и медицински кадри, като оновният фактор, който ги кара да напуснат родината, е по-доброто заплащане навън – дори и за неквалифицираните позиции. „Вярно, че те са малка част от общия брой на този вид мигранти, но все пак ги има. За да си намерят временна работа, те са принудени да заемат места за неквалифицирани работници“, обяснява той.

Швейцарската изследователка д-р Марина Рихтер от университета във Фрибург потвърждава това наблюдение. „В Швейцария направихме проучване сред 5200 български трудови мигранти – от земеделските работници до музикантите, свирещи в нашите филхармонии. Установихме, че има и случаи, при които висококвалифицирани български специалисти заемат работни места за нискоквалифицирани кадри. Освен че така те спират да се развиват, паричните преводи, които изпращат в родината си, са много по-малки в сравнение с българите, работещи по специалността си“, казва Марина Рихтер.

Тя е гласувала против въвеждането на квоти за чужди работници на провелия се неотдавна референдум в Швейцария, но смята, че българите няма да загубят много от неблагоприятния за чужденците резултат. „И сега българите и румънците у нас са третирани както кандидатите за работа от страни извън Европейския съюз“, казва изследователката от Фрибург.

Беатрис Кнер, професорка по икономика от университета в Касел, не крие радостта си, че Германия е сред любимите дестинации на българските специалисти. „Нуждаем се спешно от висококвалифицирани специалисти – математици, инженери, програмисти, химици, защото нашият прогрес се крепи на иновациите. Нуждата от чуждестранни кадри е породена и от факта, че доста от германските специалисти заминават да работят в страни като Швейцария, Великобритания и Съединените щати – заради по-добрите заплати“, казва тя. Проф. Кнер обаче подчертава: „Проблем за Германия е обстоятелството, че лекарите и медицинските сестри например, които идват да заместят нашите специалисти, не винаги говорят добре немски.“

Миграцията – в полза или във вреда на българите?

Много от българите, заминаващи в чужбина, обаче са добре подготвени за живота в новата родина – те говорят добре езика на приемащата ги страна и успяват да се интегрират добре на трудовия пазар. „Разбира се, че тези, които успяват да просперират навън, помагат и на родината си“, казва в тази връзка социологът Дочо Михайлов. „Трябва да престанем да поставяме в центъра на дискусията за емиграцията интересите на държавата. Най-важното е хората да имат възможност за щастлив живот, независимо, че подобна опция те откриват извън родината си“, категоричен е той.

Направените от екипа му анкети разкриват, че българите, пребивавали дори не много дълго в чужбина, променят манталитета си. Освен че се научават да работят много по-ефективно и успяват да придобият нови практически умения, емигрантите показват равнища на толерантност и уважение към другите етноси и култури в пъти по-високи в сравнение със сънародниците си, които не са живели в чужбина. Дочо Михайлов е убеден, че като цяло емиграцията носи значително повече ползи на България, отколкото минуси. Той напомня, че сумата от паричните преводи на българските емигранти към роднините им в страната вече достига 1.8 милиарда евро годишно. „Макар 80 на сто от преводите да се използват за потребление, парите от чужбина се превръщат във все по-важен инструмент за намаляване на бедността в България“, изтъква Михайлов.

Money.bg