Джоко Росич е усещал, че последният му час наближава. Още преди Нова година започнали първите болки в главата му и той споделил с приятелите си, че краят е близо. В началото дори отказвал да отиде на лекар и затова и се стигнало до припадъка на столичния пазар „Ситняково”, след който по принуда бил откаран в болница и лекарите открили, че има ракови разсейки в главата. Още преди да научи страшната диагноза обаче, легендата на родното кино си уредил земните дела и написал завещание, разкриха след кончината му в петък приятелите му пред в. „Ретро“.

Джоко Росич нямал много за оставяне на наследниците си, но разпределил двата имота, с които разполагали с покойната му жена Лиляна – вила и апартамент. Апартамента оставил на двете си внучки – дъщери на доведения му син, който загина нелепо след задавяне с баничка. Преценил, че неговата собствена дъщеря Ирина няма нужда от имота, тъй като от години живее в Калгари в Канада. За да има все пак и тя дом в родината си и място, което да я тегли към България, на нея завещал любимата си къща в село Бойковец, където със съпругата му Лиляна прекараха много време заедно, преди ракът да му я отнеме и той да се поболее.

„Много болезнен бе краят му и така и не можа да се сбогува с дъщеря си Ирина. Когато тя долетя от Канада, той вече беше опериран и не можеше да говори, да й каже нещо за последно. Позна я и й се зарадва, но не успя да проговори. Отиде си обаче като светец – в нощта преди Задушница, когато Господ прибира само чистите души. Той беше точно такава, една от най-белите! Поповете казват също и че светците си отивали около рождените си дни, а той ей сега на 28 февруари щеше да навърши 82. Вместо да празнуваме обаче, го погребваме. Ще пирува вече в Рая”, покрусени са другарите на големия актьор от столичния пазар „Ситняково”, където той прекарваше в сладки приказки последните месеци, след като потъна в самота след загубата на съпругата си.

„За последно се видях с Джоко по-миналата неделя, в болничната му стая. Отидохме с Илко – мъжа, който държи кръчмичката на пазара „Ситняково”, където редовно се събираме от години. Джоко не можеше да говори, но беше в съзнание. Позна ни. Чу ми гласа. Махна ни с ръка. Като за сбогом…”, разказа и Йордан Василев – писател и близък приятел на актьора. Той разкри, че Росич до последно се колебаел дали да се оперира, защото негов познат доктор го посъветвал да не се меси в “Божите работи”, но в крайна сметка той си решил да се подложи на хиругическа интервенция, която се оказа твърде закъсняла, защото тялото му било пълно с разсейки.

Според лекарите обаче той не се е мъчил. „Състоянието му беше тежко и в последните дни се влоши още повече. До последно не дойде в съзнание и не усещаше болки. Потъваше все повече и повече, нищо не можеше да се направи”, заяви д-р Любомир Спасов от болница „Лозенец”, където актьорът бе преместен от „Пирогов” и издъхна.

Актьорската гилдия също потъна в траур, но мнозина от колегите му също като докторите заявиха, че Бог го е прибрал, за да не се мъчи. „В смъртта му Господ го пощади. Вече е в Рая, където ще почива в мир вместо да го боли от страшната болест”, убедени са колеги на актьора, който до последно работеше, въпреки че в последните месеци се поболя – не толкова от рак, а от мъка по непрежалимата си съпруга, която умря преди няколко месеца. Той се закани, че ще я последва бързо и наистина го направи, след като се разболя и преди няколко седмици претърпя операция за премахване на метастази в мозъка, от която така и не се възстанови.

На 28 февруари големият актьор щеше да навърши 82 години, но и докато беше здрав той казваше, че не иска да празнува без голямата си любов и най-добър приятел – съпругата му Лиляна. Тя страдаше от скоротечен рак на панкреаса, който я отнесе за броени месеци. През цялото време големият актьор беше до съпругата си и се грижеше за нея. През зимата на 2013 г. имаше искрица надежда, че може да оздравее, тъй като болестта й беше в ремисия. През пролетта пък я качи на вилата в Бойковец, за да подиша свеж въздух и да се лекува. Надяваше се на чудо до последния й дъх. Но уви.

Коравият мъж плака неутешимо по време на опелото. На прощалния венец бе написал „На моята Лиляна от Джоко“. След това потъна в безкрайна скръб и не криеше, че не иска да живее, защото е загубил смисъла. Призна също и че отдавна е почти сляп и е виждал през очите на жена си. И двамата с Лиляна имат по едно дете от първите си бракове. Дъщерята на Джоко живее в Канада, а нейният син, радиожурналистът Стоян Колев, когото Джоко отгледал от малък като своя рожба, загина преди три години при нелеп инцидент от задавяне с баничка. Именно това отприщило болестта на Лиляна, която не могла да пребори мъката от загубата. Нейната кончина пък отключи рака на Джоко Росич и той побърза да я последва в отвъдното, без да дочака рождения си ден.

Каубоят на българското кино е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан. Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.

Снима се е в над 110 филма – български, унгарски, сръбски. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“. През февруари 2010 г. получи наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.