Причините да се застрои Карадере са много и това бе едно от най-добрите, правилни и премислени решения на правителството. Необходимо е всички ние като будни и ранобудни граждани да го подкрепим. Особено, ако вземем предвид следните убедителни аргументи.

1. Добре известно е, че хиляди българи предпочитат да ходят на море в Гърция, понеже негодуват срещу не достатъчно добре застроеното Черноморие. В тази връзка Карадере е пропуск, с който от години не можем да се справим. При евентуалното му застрояване най-сетне ще можем да се придвижим от неприятните 99% застроено Черноморие към жадуваните 100%. Мярката би могла да върне не само туристите, но и емигрантите, които неведнъж са заявявали, че са напуснали страната заради липсата на хотели по плажната ивица.

2. Карадере е дълбоко отблъскващо място и ще обясним защо. Например: пълна тишина. Както и: Звезди в небето. Да не се забравя: липсата на каквито и да било боклуци наоколо. Отдавна е установено, че липсата на боклуци наоколо смущава летуващите заради обичайната им и отколешна симпатия към боклуците изобщо. Според последните проучвания за предстоящия летен сезон, 80% от запитаните са обявили, че биха искали наоколо да има консервни кутийки, опаковки от вафли, бутилки и леко ръждясали кенчета с избуели през дупката водорасли. „Аз без тва наоколо, батка, на море не отивам“, е отговорът, попълнен от мнозинството от респондентите.

3. Установено е още, че хората носят в себе си силно желание да лягат по петима на квадратен плажен метър, тъй като обичат усещането от чужд бос крак, който отривисто да хвърля пясък в устата им, а после собственикът на въпросния крак любезно да ги попържа на майка. Това желание, наричано в психологията „нагон към плажни тълпи“, е въведен за пръв път от Мюлер (немски психолог от школата на Юнг), който открил, че когато хората напуснат тълпите в града, искат да видят същите тълпи и на плажа, понеже вече им липсват, а и – добавя Мюлер – не са ги виждали по бански. Откритието било направено, когато психологът почивал на Черноморието с 95-годишната си майка, факт, който създава и известни съмнения за влияния на иначе противоположната школа на Фройд (за повече подробности вж. „Фройд, Юнг и Българското Черноморие, стр.42)

4. Карадере е напълно звукоизолирано място, което е лошо. Там, говори се, поради липсата на приятния монотонен бум от бас 24 часа в денонощието, има младежи, които използват китари или – опазил Господ – тарамбуки. Посредством тези два инструмента на Карадере звучи упадъчна музика, изпълнявана най-често на английски (чужд, империалистически) език. Вместо това мястото може да бъде облагородено от живописната смесица между Риана, Радо Шишарката, Криско, както и естрадния дует от близкото минало Мими Иванова и Развигор Попов (награда „Златен Орфей“‘1974), която създава така харесваната весела, танцувална атмосфера. Не е изключено озвучаването на Карадере да ни донесе и от онези скъпоценни мигове, в които долита онзи припев (Аахх, морето!) който, бидейки любим на поколения българи, за пореден път доказва своята непреходност и радва всички с въпросното „Ах“ – (възклицание за възхита, да не се бърка с „Ох“)

5. На Карадере липсват пияни англичани, датчани, шведи и други представители на превъзхождащи цивилизации (макар че я по-мъжки, честита победа в третата Кримска война!), които идват да повръщат обилно с доказания през вековете завоевателски устрем. Ние всички обичаме да си говорим с тях и ни е много тъжно, че няма как да го правим на Карадере. Хотел, натъпкан с 20-годишни англичани, обаче е нещо друго: хубаво е да се наблюдава как политат от третия етаж към басейна с предварително маркиран от вече повърнатото в същия този басейн маршрут.

6. В случай, че Карадере се превърне в луксозна зона, оттам ще бъдат прокудени дузина хипари – странни типажи, живеят в палатки (?!?). Вместо тях ще могат да дойдат много млади момичета, които обичат „муренцето, гулям кеф лятуту“. За да бъде пригодено мястото за тях, то мобилните оператори следва да разширят обхвата си, тъй като на Карадере такъв липсва. В противен случай е възможно момичетата да преживеят срив, тъй като няма да могат да си пуснат във Фейсбук снимка на крачетата, снимани косо откъм главата, подкрепени с цитат от Шекспир – все още впрочем неоткрит в събраните му в осем тома пиеси, но пък на разположение в групата „Яките статуси.бг“.

7. А какво да кажем за следното – водата в Карадере е немислимо чиста. Туристите неведнъж са се оплаквали, че при евентуалното й поглъщане, липсва какъвто и да било момент на изненада – вода и сол, толкоз. Застрояването на обекта обаче ще осигури така необходимото разнообразие от артикули, които да обогатят водното пространство по един изненадващ, вълнуващ и най-вече – вкусен начин.

8. Денят на Карадере в момента преминава по съвсем глуповат начин – шатра до вълните, зареян поглед към безкрая, среднощни разговори край огъня и забавление в приятелски и често артистични компании. Това е съвсем несериозно. Един гигантски All Inclusive хотел би могъл да осигури всичко това (без шатрата, огъня, тишината и среднощните разговори) на приемливата цена от 1800 лв. Така ще се стимулира икономиката, а известната като една от най-бедните обществени прослойки – тази на хотелиерите (малко след учителите и лекарите) ще може най-сетне да заживее над ръба на критичния минимум.

Радко Байчев
standartnews.com