Датският режисьор Ларс фон Триер, когото медиите на Запад са нарочили като скандален направи поредния си силен филм. С „Нимфоманка“ Триер се доближава до тайнствените и мрачни женски персонажи на Ингмар Бергман и успява да създаде вълнуващи сцени, дълбоки и смислени. Ако сте гледали филмът „Есенна соната“ на Бергман не може да забравите как гениалният режисьор пресъздава отношенията майка-дъщеря. Труден, тежък за гледане филм, в който присъства неизменния за Бергман катарзис на героите. Нимфоманката на Ларс фон Триер е не по-малко трагичен образ от героините на Бергман. Тя постоянно се бори с болестта си, но не успява. При нея дори няма катарзис. Тя казва, че не знае кога е напуснала обществото или то е напуснало нея. Героинята на Шарлот Генсбург е отчаян аутсайдер, който опитва да намери покой в себе си, но хората и обстоятелствата не й позволяват. Ларс фон Триер разказва на Шарлот Генсбург за срещата си с реална нимфоманка. Болка, страдание, неудовлетворение чувстват тези хора, при които апетитът постоянно расте и една фрустрация се сменя с друга – споделя режисьорът. Триер използва фантазията и кинематографичното си майсторство, понякога и чрез брутални сцени, за да покаже каква прокоба е да си отхвърлен от обществото. Да имаш неизлечимо заболяване, заради което се подлагаш на унижения и губиш семейството си. Ларс фон Триер е откровен до жестокост, за да покаже драмата на своята нимфоманка. Но филмът е изпълнен с топлина и съчувствие към страдащата жена. Да, героинята на Шарлот Генсбург /прекрасно изпълнение на актрисата/ е цинична е безкрупулна, но това няма общо с трагизмът, с който е изпълнен животът й. Тук е гениалността на Ларс фон Триер, който преплита тъмната и светлата страна от характера на нимофоманката. Ние я обичаме и мразим едновременно, но в края на лентата и съчувстваме. Защото едва ли си даваме сметка какво е да си различен от сивата маса, едва ли знаем какво е да си отхвърлен от обществото. Ларс фон Триер знае, изпита го на гърба си, когато на кинофестивала в Кан каза, че разбирал Хитлер и мъничко му симпатизирал. След това изявление бе обявен за персона нон грата на фестивала и въпреки извиненията си, предизвика възмущение по целия свят. Но кой освен различен режисьор и бунтар по душа може да направи силен филм за събратята си по съдба?
Иво Югов