Томислав Дончев в ефира на „Седмицата“ на Дарик радио.

Здравейте, господин Дончев.
Томислав Дончев: Здравейте.
Водещ: Вие имате ли лична история за това как открихте предимствата на обединена Европа?
Томислав Дончев: Аз имам много лични истории, още преди самото присъединяване на България. Не съм сигурен краткото време кое от тях ще ми позволи да разкажа, но да кажем някоя сбъдната мечта на нещо случило се с европейски пари още от предприсъединителните инструменти в някой малък град. Дали е ремонт, който е чакан 15 г., дали е нещо друго, което е нямало как да бъде финансирано по друг начин, такава история би трябвало да бъде.
Водещ: Кой е най-големият недостатък на ЕС днес?
Томислав Дончев: Макар че аз вярвам твърдо в Европа, Европа има много недостатъци. И всъщност част от европейския подход е те да бъдат коментирани. Един от недостатъците на Европа, че тя прекалено много се фокусира в регулацията, включително в малки неща, включително и в битовата сфера. Когато говорим аз големи неща, когато говорим за външните политики, когато говорим за сигурността, понякога много бавно и много нерешително. Или както казваме ние от ЕНП като препоръка, като принцип Европа трябва да бъде наистина голяма в големите неща и малка в малките.
Водещ: Какво ви отличава вас и вашата партия от другите кандидати? Сигурно си спомняте дебата от 8-ми май, когато водещият попита Шулц и вашия кандидат Юнкер какво ви отличава, двамата се стъписаха. И даже Шулц каза: Какво ни отличава, какво? Не се сещам.
Томислав Дончев: Това е много изкушаващ въпрос човек да си направи сам реклама, но в рамките на пословичната ми скромност, бих казал, че на първо място аз съм истински, не съм загубил възможността и способността за разлика от много от колегите си да ходя по улиците и по тротоарите и да си говоря с хората, дори и без ескорт, дори и без охрана или персонал около мен. Но също важно е, че аз имам опит на абсолютно всички нива. Като започнем от местната власт, минем през законодателния орган Народното събрание, и стигнем до изпълнителната власт, визирайки опита си като министър. Т.е. мога да чета европейските принципи, приоритети и възможности на абсолютно всички нива в реалния живот. Казах това въпреки скромността си.
Водещ: Подкрепяте ли ЕС да стане Европейски съединени щати?
Томислав Дончев: Ако динамиката на милионния ред се развива в посоката, в която се развива до момента, това е неизбежно. Съвсем друг въпрос е кога ще се случи нещо подобно. Посоката е такава. Европа, за да бъде конкурентоспособна, за да има достатъчно тежест в международните отношения, трябва да бъде все по-интегрирана. Трябва да е в състояние да взема по-бързо решения и засилването на интеграцията означава и повече конкурентоспособност, ако разсъждаваме от икономическа гледна точка.
Водещ: Християнски съюз ли трябва да бъде Европейският съюз?
Томислав Дончев: Европейският съюз не може да бъде християнски клуб, има и такъв термин, но аз вярвам, че каквото и да е бъдещото му развитие, християнските ценности ще продължат да бъдат основните в него, но не, не бива да бъде християнски клуб.
Водещ: Но колко далеч да се стигне в отстъплението, ако се съгласи съюза или повечето държави в него с еднополовите бракове? Например след години в името на толерантността към различните да се съгласи ли с многоженството?
Томислав Дончев: Аз твърдя, че семейството е много важна, съществена институция. И вярвам в семейството, разбира се в широкия смисъл на думата. Наред с това съм абсолютно убеден, че всеки има право да прави това, което иска, това което го кара да се чувства добре, стига да не пречи на другите.
Водещ: Аз затова ви питам, примерно ако един мъж и четири жени, както е в една друга религия, си се съгласят и искат да го правят, защо държавните регулации да им пречат и да не се уреждат имуществените им отношения? Колко далеч да стигне съюзът?
Томислав Дончев: Простете за контра въпроса, но един мъж може да живее с три, четири или пет жени без да има легализирана форма на брак.
Водещ: Да, въпросът е, че в рамките на съюза вече доста легализираха еднополовите бракове. Иначе можеха да си живеят така по същия начин.
Томислав Дончев: Не считам това за най-съществения въпрос, но нека да повторя, че твърдо вярвам, че всеки може да прави това, което иска, това което го кара да се чувства добре, стига да не пречи на другите.
Водещ: Докъде е Европа? Трябва ли някога в ЕС да влязат Украйна, Молдова, Русия, Грузия, Армения, Турция?
Томислав Дончев: Много дълъг списък и страни от съвсем различна категория. Като разбира се най-интересен е нюансът във въпроса, свързан с Русия. Русия чисто културно, чисто исторически е част от европейската цивилизация. Но в момента политически Русия не би могла да бъде коментирана изобщо като бъдещ член на ЕС, а и ако си представим един ЕС заедно с Русия в него, това наистина е евразийски съюз и би означавало практически друга цивилизационна геометрия. Колкото до по-малките държави, въпрос на изпълнение на принципи, политики, разбира се въпрос на чисто абсорбационен капацитет на самия ЕС.
Водещ: Трябва ли ЕС да има 29 член през следващите пет години?
Томислав Дончев: Аз се боя, че познавайки процедурите, почти не съществува техническа възможност да има 29 член. Иначе аз считам, че 29 член обезателно трябва да бъде от Западните Балкани, наш съсед.
Водещ: Впрочем пропуснахме да изясним за Турция позицията ви – в или извън съюза?
Томислав Дончев: Изключително трудно е едносрично да се отговори на въпроса за Турция. Може да започнем с един цитат от Юнкер, който казва, че в страна в която забраняват „Туитър“ не може да бъде коментирана като държава-членка на ЕС. От друга страна, чисто стратегически в дългосрочна перспектива Турция е ключов партньор. Не само, защото е предмостие към Изтока, защото е голяма държава, голям народ и голяма икономика. Това за мен все още не е затворена тема, въпреки че окончателното решение, убеден съм, ще бъде взето след десетилетия.
Водещ: Правото на самоопределение на народите или принципа на териториалната цялост на държавите трябва да подкрепя ЕС в контекста и на референдумите за отделяне на части от Украйна?
Томислав Дончев: Да, логично е да е в този контекст, но си противоречат, обезателно. Правото на самоопределение, всички механизми, свързани със защита на специфичните граждански свободи, на този или онзи народ навсякъде в Европа или около Европа не означава, че трябва да бъдат променяни държавни граници, не би могло да означава. Има редица други механизми, свързани с разширена автономия, самоуправление и т.н., не и промяна на националните граници.
Водещ: Трябва ли България да подкрепя в рамките на ЕС строителството на „Южен поток“, ако Русия предварително не се съгласи по него да тече газ добиван или внасян от България от други източници, извън руските?
Томислав Дончев: Без спазване на европейското законодателство в сферата на енергетиката „Южен поток“ не може и не трябва да бъде реализиран. Не само заради съответствието с европейските правила и принципи, а защото това е в пряк интерес на България. Възможността по тръбата да бъде транспортиран и друг газ е пряк национален интерес на България. Разбира се тук има и други нюанси, има значение каква е цената на проекта, защото от това зависят бъдещите ползи на България. И когато тези въпроси със съответствието с европейското законодателство и цената бъдат решени по правилния, по добрия начин, мога да кажа, че „Южен поток“ е проект, който би могъл да бъде полезен за България.
Водещ: Бюджетни икономии или бюджетни инвестиции за насърчаване на икономическия ръст трябва да е политиката в ЕС?
Томислав Дончев: Изкуствен спор по същество. Бюджетните икономии, те не са някаква спонтанна инициатива, това беше мярка за излизане от кризата и съхраняване финансите на държавите, на първо място. На второ място растежът, икономическият растеж, от който Европа се нуждае няма как да бъде предизвикан, няма как да бъде осигурен, само и единствено на база публични разходи. Това е синтетичен растеж. Растежът може да бъде осигурен с други мерки – по-добро образование, повече иновации, повече конкурентоспособност, по-малко регулации със сигурност и по-малко бюрокрация. Растежът не може да се базира на публични разходи, така че това е изкуствен спор. А и да добавим, че призивът за повече социални разходи е до голяма степен на ръба на популизма, защото от един портфейл можеш да извадиш толкова пари, колкото има, не повече. В противен случай се връщаме във времената на кризата.
Водещ: Икономическата криза доказа предимствата на лева или на еврото?
Томислав Дончев: Те не си противоречат, доколкото двете валути са свързани и аз считам, че…
Водещ: Има много гласове, които казват, че добре е, че България не е в еврото по време на кризата?
Томислав Дончев: Има и такъв коментар, но въпреки премеждията и предизвикателствата, през които мина общата валута, доказа силата си и правото си на съществуване.
Водещ: Трябва ли да се промени управлението на европейските средства в България към централизация или децентрализация?
Томислав Дончев: Ако гледаме сегашната ситуация трябва драстично, радикално да се промени, защото това, което се случва в момента е някакъв алгоритъм на катастрофата. Случват се куп бели, които са базирани не знам дали на неграмотност или на злонамереност. Не е интересна причината, а /…/ на резултата. А иначе аз имах амбиции, които не можах да доведа до край и това беше за система, която е много по-централизирана на национално ниво, която е в състояние да взема по-бързи и по-адекватни решения, което предполага стандартизирани правила и процедури. Но в същото време, когато говорим за териториално ниво системата ни е по-децентрализирана. Да има звена и институции, които се намират по места, и които могат да предоставят бързо услуги на тези, които кандидатстват или изпълняват проекти.
Водещ: Проблемите с имигрантите – аргумент „за“ или „против“ влизането на България в „Шенген“ е?
Томислав Дончев: Този въпрос има множество подвъпроси и поднюанси. Аз считам, че имигрантите не бива да бъдат третирани само и единствено като заплаха, макар че често се случва така. Те могат да бъдат мислени и като възможност.
dariknews.bg