Миналия месец ядох ягоди. Вкусът експлодира в устата ми, а гърлото ми се изпълни с вкусен сок. Плодът беше мек и сочен. Бях във Франция. Миналата седмица ядох други ягоди. Цветът и вкусът бяха… как да го кажа, леко червеникави, в борба с нафтения мирис на опаковката. Плодът изглеждаше сух, твърд и безвкусен.

Бях в Америка.

Много е писано по въпроса защо френските жени не затлъстяват (не винаги вече е така, за съжаление, заради масовото разпространение на фастфудовете) и защо френските мъже не получават толкова много инсулти. Най-разпространената причина е, че това се дължи на червеното вино, което ние смятаме за нещо умерено греховно.

Това са пълни глупости – причината е в храната

Един прочут френски главен готвач някога бе казал, че в Северна Америка хората консумират твърде много, защото храната е прекалено безвкусна –  те поглъщат повече с надеждата да изпитат удовлетворение. Това може би обяснява огромните чинии, които се сервират в ресторантите в САЩ и Канада.

Това обяснява и много по-малките порции във Франция, където храната абсолютно задоволява вкусовите ви рецептори, и по-дългото време, което отделяте за консумация на всяко ястие във Франция, тъй като времето минава по-приятно между всяко от малките ястия. Може би затова след няколко месеца във Франция се връщам у дома винаги с няколко килограма по-лек, независимо от почти ежедневните десерти?

Сладолед, наистина направен от сметана. Шоколад, който не е просто кафяв, а има мускусен, тъмен вкус. Френските десерти – направени ръчно миниатюрни бомби от вкус с приятно смесена текстура – има ли някой, който да не каже, че са страхотни? И не са огромни парчета клисава каша, покрита със захар и мазнина, като американските къпкейкове, които са тотален хит в наши дни.

Защо толкова голяма част от „пресните“ храни са толкова безвкусни?

Дали заради траещото около седмица пътуване с камион от Калифорния? Или заради безбройните дни, в които храната е стояла в терминалите, откъдето да бъде натоварена, после в складове и супермаркети? Вероятно поне донякъде е така.

Но голямата разлика между пресните храни, които се продават в Америка и във Франция е проста: в Северна Америка предпочитаните видове се селектират и развъждат с цел по-голяма издръжливост при дълъг превоз и за по-добър визуален маркетинг, докато френските плодове и зеленчуци се селектират и отглеждат за по-добър аромат и вкус.

Да вземем доматите. Американският домат е яркочервен, перфектен глобус от целулоза, задържащ колкото може повече вода, за да тежи повече. Изглежда перфектно. Ето ви и още един нов маркетингов трик: доматите се продават с клончетата, на които са израснали, като си плащате за клончетата под формата на дял от теглото, при това по-скъпо – нали личи, че са расли на истинско растение? Отнасяте у дома перфектно изглеждащите домати и отрязвате парче: целулоза, вода и семена. Никакъв отличителен вкус. Има цяло поколение, което вече смята, че това са „истинските“ домати!

Честно казано, в края на лятото се намират селски домати, които експлодират от вкусове точно като френските ягоди. И няколко седмици се радваме на истински вкус, и ги консумираме всеки ден.

Във Франция доматите имат вкуса на августовския селски домат, но са достъпни целогодишно.

И тамошните видове имат дори още по-добър вкус

Преди няколко години френските супермаркети се опитаха да продват тези яркочервени тенис топки на клончета – доматите, които Америка добре познава и се е научила да обича. Те изглеждаха много добре. Французите ги пробваха веднъж-два пъти и никога повече не си ги купиха. И сега не можете да ги откриете особено често на пазара.

В отчаян опит да удовлетвори потребителите, северноамериканската хранителна индустрия се стреми да им даде вкус, но по най-евтиния възможен начин. Затова тя им дава сол, мазнина и захар. И хората поглъщат все повече и повече, надявайки се на нещо по-добро, на нещо истинско.

Има само една храна, която се прави по-добре в САЩ и Канада: телешкото. Френското телешко е от същия вид говеда, които се използват за други селскостопански цели, и е кораво. То няма мраморна текстура и като цяло е по-жилесто. Французите са измислили добри начини за приготвянето му – и с добър сос то е много вкусно. Но все пак си остава трудно за дъвчене.

Има обаче още една причина, поради която във Франция храненето е по-полезно. За разлика от нас, французите консумират най-много по обед. Това е най-важното хранене за тях.

И те получават два часа обедна почивка, за да се нахранят както трябва

За тези два часа паркингът е безплатен, защото всеки трябва да се нахрани, нали? Френските работодатели са задължени да осигуряват на служителите си „реална храна“ всеки работен ден. Така че те сядат и разговарят, докато обядват. Обядват колективно, с колегите си, точно както го правят със семейството си. Може би с чаша вино, което не ги прави пияни, или дори подпийнали, и нерядко струва по-малко от чаша кока-кола.

Вечер, след като свършват работа в 19 часа, те сядат семейно за лека вечеря – супа, може би, или хляб и сирене, малко шунка, отлична багета, която е зърниста и прясно изпечена на отсрещната страна на улицата, минути преди да бъде изядена.

Вкусът, ароматът и удоволствието от храната са централен компонент от френския начин на живот. Това не е просто „презареждане с гориво“; това е най-важната част от деня.

Много ми се иска да успеем да променим фундаментално нашата хранителна „индустрия“. Така не бихме изглеждали толкова ужасно, поклащайки се като патици по „Шанз-Елизе“ през април.

webcafe.bg