Прокуратурата продължава да търси кой потопи варненския квартал „Аспарухово“. Наводнението взе общо 13 жертви, предимно възрастни хора и деца. Разследването е срещу неизвестен извършител. Обвинителите засега мълчат дали има разпитвани. Вероятно обаче делото ще бъде прекратено, след като изтекат сроковете, твърдят юристи. Причината е повече от банална – безхаберието и бездействието в „Аспарухово“ продължава цели 63 години от последното голямо наводнение във Варна през 1951 г.  „Никой не направи нищо, три поколения не си взеха поука от потопа“, казва Стоян Коцев. Той е главен специалист по инженерна инфраструктура в кметството в квартал „Аспарухово“. Работи там повече от 25 години. Той е човекът, който дава идеята да се изгради едно от малкото нови съоръжения в дерето край ул. „Моряшка“ през 2007 г. Сега местните винят дигата, пронизана от 4 тръби с диаметър по 1 метър, че е причинила водната стена с височина 3 метра. Именно вълната запрати коли и дървета в канала и разхвърля асфалта като юфка по пътищата.

„Преди 6-7 години похарчиха 160 000 лв. за тази дига. Тръбите се запушиха, отгоре стана язовир, който се отприщи и потече надолу, заля всичко“, убеден е 70-годишният Димитър Атанасов. „Аз съм строителен техник. Докато го строяха, няколко пъти им казвах – защо не направите мост, а строите тази дига, бе хора“, спомня си той. Дори разговарял с тогавашния кмет на „Аспарухово“ Богдан Караденчев да построят мост. „Много скъпо ще излезе, нямаме тези пари сега. Тази дига ще излезе 160 000 лв.“, казал Караденчев. „Почистваха тръбите на няколко пъти от затлачванията и това беше“, казва Атанасов.

Дерето не си спомня някога да са го чистили

„Тази дига не е била правилно оразмерена“, коментира кметът на Варна Иван Портних пред „Стандарт“. „Разрушаването на дигата и спешно построяване на мост е една от най-наложителните мерки след наводнението“, заяви и главният архитект на община Варна Виктор Бузев. „Едно нещо са направили и то е било грешно проектирано“, смятат експертите от общината. Дигата според проектната документация се казва „водосток на източно дере“.

Историята й е повече от интересна. Един от местните жители – Васил Ботев от ул. „Кирил и Методий“ 85, заградил локалното пътче, като насипал купчина баластра. Така спрял достъпа на хората до къщите им. Полицията разчистила пътя, но униформените посъветвали общината да търси резервно решение, понеже човекът бил неуправляем. „Тогава решихме да правим водостока. Така щяхме да свържем ул. „Моряшка“ с другата част на дерето. Проектира го Александров (вероятно става дума за Петър Александров, местен проектант, б.а.)“, разказва Стоян Коцев. Първоначалните сметки сочат сума около 63 000 лв., а фактурата показва, че на изпълнителя „Пътища и мостове“ е платено 61 988 лв. с ДДС. Къде са останалите до 160 000 лв., планирани според тогавашния кмет Караденчев, не е ясно.

„Двете дерета – край „Моряшка“ и в ромската махала, се чистеха допреди 2 години профилактично – камиони извозваха по 10 курса боклуци“, казва Коцев. „Сигурен съм, че този водосток или дига, както го наричате, спаси дерето от още по-голяма трагедия. Защото образувалият се отгоре язовир спря част от водния поток“, кълне се Коцев, който вече е пенсионер, но работи на договор срещу 400 лв.

Пострадалите от потопа обаче не вярват на чиновниците от район „Аспарухово“.
Доказателството е, че едва след потопа общината планира пълен рестарт на инженерните дейности в двете дерета. За изграждането на нов бетонен канал с ширина 5 метра и височина 5 метра заедно с общо 7 моста по протежението на източния канал край ул. „Моряшка“ ще са необходими най-малко около 6,5 млн. лв. Общината ще чака тези пари от държавата.

Спестяването им досега струва 13 човешки живота

„Има цикличност на подобни природни катаклизми. Смята се, че са на 70 години. Варна помни три големи наводнения – през 1899, през 1951 г. и сега през 2014 г. Никой обаче не си взе поука“, казва Коцев. Първите заявки за проектиране са от 1972 г. След това са актуализирани през 1982 г. Никога обаче държавата не отпуска пари за осъществяването им, казват експертите. Сега се действа на принципа „след дъжд качулка“, роптаят местните.

Почвата и сечта виновни за стихията

Специфичната червеникаво-кафява глинеста почва и безконтролната сеч над квартал „Аспарухово“ са основните виновници за водната стихия на 19 юни. Това смятат експерти по геология. „Водата на платото над „Аспарухово“ и „Галата“ просто не попива заради глината. Тя се стича надолу в деретата, а всичко отива към морския канал и се влива там“, смятат те.

Голяма заслуга за стичането на дъждовните води имало и безразборното изсичане на дърветата в в района. На сателитните карти се виждат цели обезлесени участъци. „Ако я нямаше тази сеч, залесената територия събира до 50-60 на сто от водния стълб валежи. Сега този процент е паднал вероятно двойно“, смятат от общината.
Общо 6 малки дерета се вливат в голямото край ул. „Моряшка“. 2 км над „Аспарухово“, където ширината на дерето е над 15 метра, водният поток е бил с височина 2,5 метра.

Другото дере също е събрало огромни количества вода, които в един момент са образували микроязовир заради запушването в ромската махала. „Изкуствената стена на този язовир под мостчето от дървета и клони се е скъсало от прииждащата вода и всичко се е изляло по ул. „Горна Студена“, казват местните. Иначе дъждът на 19 юни е бил 3 пъти по-малък от наводнението през 1951 г. – едва 100 л/кв.м срещу 258 преди 63 години, показват сухите цифри.
Димитър Илиев
standartnews.com