Смъртта, седнала до лявото ти рамо, се киска ехидно, докато, разкъсван от съжаления, се разделяш с живота. “Какъв беше смисълът да бачкам като грешен дявол? Трябваше повече време да отделя за децата.” Никой не би искал да се види главен герой в тази мрачна сцена. Малцина обаче си отиват от този свят с чувство за добре изпълнен дълг или с мисълта, че чудесно са си поживели. (Уелският поет Дилън Томас бил забележителен пияница. На смъртното си ложе той не съжалявал за нищо. Последните му думи били: “Изпивал съм по 18 уискита. Според мен това си е рекорд.”)

Сестра от хоспис за неспасяемо болни разказва на какви истории се е наслушала покрай работата си с умиращи възрастни пациенти. Австралийката Брони Уеър е написала книга за това за – “Петте неща, за които хората съжаляват най-много на смъртния си одър”.

От разговорите със стотиците си пациенти през 12-те години, в които е работила като медицинско лице, Брони е установила, че има пет неща, които най-често тровят последните дни на умиращите:

1. Бях слабохарактерен

Най-често причина за разкаянието е това, че не сме били достатъчно смели, за да отстояваме собственото си аз. “Не изживях живота си така, както аз бих искал. Вместо това се съобразявах с нещата, които околните искаха от мен. Не останах верен на себе си.” Оказва се, че над 50 на сто от хората най-много съжаляват, че не са имали куража да тропнат с крак и да кажат: “Не ме интересува какво мислите!”

2. Цял живот работа – и какво?

В края на живота си даваме сметка, че сме отдавали прекалено голямо значение на работата. Оставали сме до среднощ в офиса, пренебрегвали сме семейството и приятелите си. Загърбвали сме собствените си желания, радости и интереси. И за какво? Единствено гениалните творци, учени и откриватели имат причина да работят денонощно, защото техният труд е от значение за цялото човечество.

Но за офисния плъх, независимо каква точно професия практикува, това дали ще направи впечатление на усърден, е суета на суетите. Хората, които спасяват чужди животи, също би трябвало да си дават достатъчно и качествена почивка, за да могат след това по-качествено да продължат да спасяват чужди животи. Това съжаление – че сме прекарали ненужно много часове на работното място и ненужно малко извън него, е втората най-честа причина смъртникът да не може да си отиде с леко сърце, казва Брони Уеър.

3. Премълчавах си

Премълчаването е третото най-голямо съжаление на тези, които се разделят с живота. „Това беше канска несправедливост. Напразно си държах езика зад зъбите.” Цял живот стискаме устни, внимаваме да сме тактични, да не засегнем някого. Трупаме негодувание, омраза, яд. Дори срещу приятелите си. Тези отрицателни чувства ни тровят, да не говорим че според някои теории натрупването им може да доведе до тежко и злокачествено заболяване. В крайна сметка съжаляваме, защото откровеността е нужна, за да се изчистят отношенията с близките.

4. Забравих приятелите

“Ще ми се да бях продължил да поддържам връзка с приятелите/роднините си.” Тази реплика медицинската сестра е чувала десетки пъти от умиращите си пациенти. В последните си дни на този свят хората се сещат за близките.
Усещането за пропуснатите възможности да се видим с тях, да поговорим, да ги прегърнем ни връхлита, когато разберем, че времето ни изтича.

5. Сам съм си виновен, че не бях щастлив

Чак до самия край хората не осъзнават, че са имали избор – да бъдат или да не бъдат щастливи. Виновна е инертността и нежеланието да излезем от зоната на комфорта. Цял живот работим на неприятно работно място, измъчваме се от неудовлетворение, но не правим нищо, за да променим нещата, защото сме свикнали. Страхът от промяната ни спира да предприемем стъпка за по-добър живот.
Най-голямо усещане за пропилян живот дават нещата, които не сме направили – не сме зарязали всичко, за да хукнем подир любовта на живота си, не сме предприели малка, но смела стъпка да подобрим ситуацията си, пропуснали сме да се отдадем на хоби, което би ни ощастливило. Били сме тактични и не ни е стискало да си кажем какво ни дразни, потиска или изпълва с гняв.

Не сме направили пътешествието, за което сме мечтали, понеже все сме изчаквали.

Смъртта е единственото сигурно нещо в човешкия живот. Както и да живеем, ще ни застигне. Ако имаме време да преосмислим живота си, преди да вдишаме за последно, за кое от тези неща ще съжаляваме?

trud.bg