За новите алтернативни възможности пред градския транспорт, които могат да разсекат гордиевия възел от проблеми пред неговото развитие във Варна, а също да помогнат за оформянето на облика му като европейска столица на Европа, разговаряме с председателя на секция „Инженерно строителство” към Камарата на строителите в България, инж. Росен Колелиев, управител на „Пътища и мостове” ЕООД.

– Какви нови идеи за алтернативен градски транспорт предлагате?
– Досега сме говорили за пътища, булеварди и магистрали, които провеждат  само автомобилното движение. С особеното си географско положение – наличието на море и морски курорти, плавателен канал, летище, Варна е предизвикателство, което дава възможност за развитието на алтернативни начини на транспорт. Много пъти се говореше за релсовите пътища (бел. ред. припомняме, че новият варненски кмет Иван Портних лансира идеята за  монорелсов път на предишния депутат от ГЕРБ Свилен Крайчев). Даже преди 1989 г. имаше разработка и беше резервиран коридор за железница, което да поеме усилния трафик на движение по тъй наречената агломерация Варна-Девня, като обслужва прилежащите села и потока работници на девненските заводи. За съжаление, тогава тази идея не беше изпълнена и с годините реализацията й става все по-трудна, тъй като резервираният коридор вече е почти застроен. Говоря за зелената площ успоредно на бул. „Цар Освободител” в протежението му под кв. „Възраждане” и „Владиславово“. Там трябваше да минава т. нар. ес-бан или градска железница, която има предимствата на релсовия транспорт: екологично чист, сравнително по-ефективен, с голяма пропускателна способност и по-безопасен в сравнение с автомобилния и други видове транспорт. В същото време движението в другата посока – на север към курортите Св. Константин и Елена, Златни пясъци, също се задъхва заради свлачищата по крайбрежния път, прекомерното застрояване и многото туристи. Един от начините на решение също може да бъде релсовият транспорт. Този алтернативен транспорт наред с доказаната си ефективност и екологичност става и атракция, която ще допълни възможностите, предлагани на варненския туристически пазар за привличане на повече гости и летовници.

– Какви са другите алтернативи?
– Релсовият транспорт в тази посока (на север) може да бъде съчетан с велоалея, която да минава успоредно на жп линията. Разстоянието до Златни пясъци е такова, че спокойно може да бъде взето за час, час и половина дори от не особено добре подготвен велосипедист. А да не говорим, че ще привлече допълнителен брой туристи, любители на този вид транспорт, който става много популярен в света. Автомобилното движение трябва да бъде съвсем встрани, за да не пречи и да се открият панорамни площадки, от които да се разкрива живописната гледка към Варненския залив и града. Изобщо ползите са много. Нашето крайбрежие като воден път също не се използва. Навремето имаше крайбрежно плаване с пасажерски корабчета до Галата, до Св. Константин и Елена, Златни пясъци, Балчик.

– Тези линии бяха закрити като нерентабилни…
– Бързо могат отново да станат печеливши, но първо трябва да се рекламират. И тук е мястото на публично-частното партньорство между общината и частния бизнес, особено туристическия. Така или иначе почиващите на Албена, Златни пясъци  поне веднъж по време на престоя си организирано посещават Варна с моловете и другите си възможности на голям град. Това веднага ще осигури допълнителни приходи на варненци и града като цяло.
Недостатъците на автомобилния транспорт – задръствания,  липсата на възможности за паркиране, особено в централната градска зона, са повсеместни. Очевадно е, че решението не може да бъде в продължаване на досегашната практика само да се ремонтират съществуващите транспортни артерии, вместо да се увеличава тяхната пропускателна способност. Тоест да се опитваме с едни и същи улици да прекарваме много по-големия брой превозни средства, което няма как да стане. Тук идва алтернативата на железопътния транспорт.

– Бихте ли посочили конкретен пример за решаване на този проблем в други страни?
– Примерите са много. Ето, Монпелие, Франция, който е на средиземноморския бряг и е с мащабите на Варна. В този туристически град са намерили решението точно с релсовия транспорт. Техният трамвай минава през центъра, където са историческите и архитектурните дадености със старата катедрала, опера, парк и хората така са се адаптирали към него, че друг вид транспорт като леки автомобили изобщо не влиза в тази градска зона. В същото време трамваите им са чудесна атракция, която се рекламира заедно с туристическия продукт, който предлагат по света. Да се върнем отново на велоалеите. В сегашния план за интегриран градски транспорт са предвидени 14 – 15 км велоалеи и тяхното изграждане може да се адмирира, но само като начална стъпка. Тази дължина съвсем не е достатъчна за град като Варна. А да не говорим и за сериозните пропуски в предпроектните проучвания, правени през миналия мандат. Много пъти сме говорили, че майсторлъкът в градоустройството е първо да има планиране, после адекватно проектиране и чак тогава да строим. А не първо да се хвърляме да строим и после да казваме защо сме го направили. Наложеното по време на бившия кмет Кирил Йорданов райониране на градски зони и сключените тогава 4-годишни договори, които още не са изтекли, включват от проектирането до строителството в тях. Резултатите показаха колко са неефективни, защото фирмата, която строи, сама си проектира и много естествено, че ще го прави по най-изгодния начин за нея, но не толкова за града. Изпитана максима във времето е, че няма как без промени в начина на действие да получаваш различни резултати. Още повече, когато „майсторите“ са едни и същи. Тези 4-годишни договори са едно от наследените проклятия на Варна, за да няма интерес от реализацията на по-сериозни проекти, без алтернативно и пространствено  мислене в проектирането. А както вече споменах, в рамките на града трябва да се действа с перспектива, като първо се планира, после се проектира и чак тогава да се строи.

– Коя е най-лесната за реализация алтернативна идея?
– Онова, което е най-малкото и най-лесно за реализация, са велоалеята, съчетана с пешеходна алея до Златни пясъци като алтернативен начин на туризъм, превоз и атракция. А вече съчетана с ес-бан или скоростен трамвай би се превърнала с нещо отличително за Варна, нещо не само природосъобразно, но и човеколюбиво, което ще предаде на града ни още един характерен белег, подкрепящ кандидатурата ни за културна столица на Европа.
Подхващайки темата за алтернативния транспорт, не мога да не спомена още веднъж и за обходните маршрути на града. Напоследък всяка втора дума пред медиите на бургаския кмет е за обхода на магистрала “Тракия”, която сега минава през центъра на града и създава проблеми на Бургас и неговите жители. Същото се отнася за магистрала “Хемус” и транспортния поток, насочен като през фуния към центъра на Варна. Без обходни трасета няма как да се решат тежките проблеми с натоварването на движението и замърсяването на въздуха в централната градска зона – затова трябва да се мисли отсега, утре ще е вече късно. Към възможните атракции бих прибавил и въжената линия. Който е ходил в Рио де Жанейро, е виждал въжената линия, която е единствената възможност да се стигне до статуята на Христос. Представете си една въжена линия, която да свързва Варна и Галата или пък от Тупна тепе, където е паметникът на Съветската армия, долу до плажа и Алея Първа. Съоръжението не е скъпо и лесно за изграждане. Ето, лифта на Кабакум, който свързва плажа с Ален мак, изграден още през 80-те години и работи безотказно до ден-днешен, като възможност за съчетаване на полезното с приятното и като атракция.
Не претендирам, че изчерпвам 100% алтернативните начини на транспорт. Всеки е виждал по света какви ли не други и може да даде своето предложение, стига администрацията да е готова да ги приеме, осмисли, анализира и създаде условия за тяхната реализация. Ако наистина милеем за бъдещето на своя град, трябва бързо да подготвим новите варианти за последния програмен период 2014 – 2020 г., след който ще останем сами да реализираме инициативите.

– Да разбираме ли, че алтернативните начини на транспорт могат още сега да бъдат финансирани в европейски пари?
– Големият въпрос е какво можем да предложим, за да привлечем повече европейски средства до 2020 г. Алтернативният градски транспорт е една такава възможност. Същото важи и за велоалеите, за втория мост над плавателния канал, за обходните пътища на Варна. Сега ще се отварят различни програми и ние трябва да сме готови за тях с нови атрактивни проекти. Затова трябва да има мащабно мислене, да се проведе изследване на общественото мнение и съответно доклад пред обществото за предварителните проучвания, които трябва да получат реален облик. Да се направят необходимите проектирания и оттук нататък директно да се кандидатства в Брюксел или по оперативните програми в България. Пак ще кажа – представете си какъв заряд има в идеята за велолея и атрактивна железница до Златни пясъци, колко много туристи ще привлече! Тя ще стане и гръбнака на градския транспорт. В случая може да говорим за два ес-бана: до Златни пясъци и до Девня. Големият проблем е надлъжният транспорт на Варна; напречният път от бул. „Хр. Смирненски” до „Приморски” е само няколко километра.  Ако по надлъжното направление осигурим релсов транспорт, който е с голям капацитет, безконфликтен и екологичен, значи сме намерили решението за дълъг период от време. В много европейски градове са намерили точно това алтернативно решение.
Стефан Денков
информационна агенция Черно море