– Г-н Москов, какъв е този нов театрален проект, заради който се усамотявате в провинцията?

– Премиера – 10 октомври. Място – Народен театър. Пиеса – италианска. Автор – Нобелов лауреат. Нобелистът – Луиджи Пирандело. Заглавието – Come tu mi vuoi. Превод – „Както ти ме искаш“ или „Както ме поискаш“ – преводът на заглавието е мой (един месец работя върху него), а за същото време Ернестина Шинова преведе цялата пиеса. Очертават се три дебюта: Досега нито пиесата е била превеждана в България, нито Ернестина Шинова е превеждала пиеси, нито аз съм поставял Пирандело. Пирандело е сицилианец от едно особено място – Агридженто, пълно със странна енергия и древногръцки храмове в дорийски стил. Има и няколко легнали статуи на митични герои – не знаеш така ли са създадени, или са повалени от времето. Почиват ли си, или са рухнали… На тях прилича героинята на Пирандело в „Каквато ме поискаш“ (друг вариант на превода). Играе е я Снежина Петрова. Ще трябва да изиграе най-сложния женски образ в познатия на мене театър. С тази пиеса се срещнах в Милано през 1991 г. на репетиции в „Пиколо театър“ на Джорджо Стрелер. Тогава разбирах малко италиански и като я гледах, ми се стори интересна, дали защото не я бях разбрал напълно? На 10 октомври ще се разбере, ако… Държавата си плати полагащата се субсидия за Народния театър. Иначе театърът ще стане музей. А аз – музеен работник.

– Новият сезон се открива след броени дни, а в бюджета на театрите дупката е над 4 млн. лева (засега) – в реформата или в „човешкия фактор“ е проблемът?

– Проблемът е в страха на властта от умния, затова „С безкнижността – таз сила нова, съдбата си ти поднови“. Такива ни управляват. Ние сме си ги избрали. (Не аз.)

– Тази седмица служебният министър Мартин Иванов заяви, че ще се среща с всички партии, за да ги убеждава, че парите за култура трябва да са поне 1% от брутния вътрешен продукт – това не го чуваме за пръв път след 1989-а, нали? Утопия ли е?

– В Англия процент от тотото отива в културата. В Италия министерството на културата е обединено с това на спорта и туризма – приходите се разпределят. Претендираме да сме една от най-старите култури в света, а си унищожаваме малкото свидетелства за това. При социализма от мраморните римски статуи в античния театър в Пловдив добивахме негасена вар. Явно го продължаваме тоя процес. Но пък сме в първите места по: най-нисък бюджет за култура в света; уникални артисти „Мюнхаузени“ – сами се хващат за косите си и се издърпват от блатото…

– Как е в Германия, където работите от години?

– За десети път казвам, че десет пъти са увеличили бюджета си за култура след разгрома им във Втората световна война! Днес Берлин е генератор на енергии във всички области на културата. Дотирани от общините театри са разпръснати равномерно из цялата страна. Световната драматургия е разпръсната равномерно из репертоарите им. Това се нарича цивилизация, срещу която у нас винаги е имало неприязън. Ще цитирам по памет Павел Вежинов от „Нощем с белите коне“: „В живота простото винаги е побеждавало сложното“.

– А как ще коментирате наследството, оставено от кабинета „Орешарски“ в културата – занемарен проект за Ларгото, скандал в киното, неосигурени пари за сценични изкуства, закъсняло археологическо лято и т.н.?

– Възхитително! Между руините на наводненото Ларго се пускат лодки и облечени в старовремски костюми туристи гребат с мечове сред отломките на историята. Гондолиери с копия вместо с гребла возят пътници, пеят „край Босфора…“ и спират пред специално изградени барчета в дорийски стил, където млади прабългарки предлагат вино в черепи. Бутафорни трупове на византийци се носят по течението. Под водата бълбукат храбри славяни и дишат през шнорхели от тръстика, за да издебнат врага в гръб… Разходка с лодка между крепостни стени! Невиждано! Насам, насам!… Не мога да разбера колко ще спестят управляващите на България, като лишат театрите от субсидиите им! Явно и те още не са го разбрали, защото продължават да ги лишават.

– В цялата държава е същото. При това не само от тази изминала година. Накъде вървим?

– Въпросът не е от моята компетентност, затова ще ви отговоря абстрактно: Питали един сърбин, който искал да работи в Германия: Как ще кажеш на немски „ела тук“? „Ком хиер!“ – отговорил той. А как ще кажеш „отиди там“? Аз ще идем там и пак ще кажем: „Ком хиер!“ Този виц ми го каза Джоко Росич на сръбски, разбира се. При превода се губи доста от него. Но философията му е ясна: Накъдето и да вървим, посоката е една! Или – знаем само едно, но то ни стига!

– Криза с КТБ и парите на невинни хора, природни бедствия, умиращи хора заради тотално безхаберие и липса на контрол на всякакви нива в държавата – какво още трябва да ни се случи, за да заживеем нормално?

– Безхаберие е изключително подходяща дума. „Без“ е българска, „хабер“ – турска. Вижте как се допълваме двата етноса! Не съм аз, който мога да отговоря на въпроса ви. От цялата тази банкова галимация ми се набива на очи едно: Злорадството на хората, че някои са си загубили парите!?

– Преди изборите през май 2014-а участвахте с рекламен клип на Реформаторския блок с думите: „Изберете сами, достатъчно сте умни!“ Вярвате ли наистина в това? Вярвате ли, че всеки знае за кого да гласува у нас?

– Пак абстрактен отговор: Гласува се по инерция. Никой не го интересува потенциала на някоя партия, а за кого е гласувала баба му. А после псуваме държавата, все едно не сме я правили ние.

– Смятате ли, че е възможно обединение вдясно? Как ще коментирате „събиранията“ и „разделите“ на ГЕРБ и Реформаторите?

– Още по-абстрактен отговор: Трябва да дойдат нови хора, неживели по времето на комунизма, и да направят нов десен блок. Колкото и банално да звучи това. Мене ме питайте за театър, излязох от политиката. Не съм дал на никого от тези, които са на власт, правото да ме управляват, дано и те излязат от политиката!

– А как ви звучи идеята за широка коалиция между „десни“ и „леви“?

– Та тя си звучи вече 25 години. Винаги са заедно. Никой не може да ми каже разликата между ляво и дясно в ХХI век. Звучи ми като идея за коалиция между политици от различни партии, поставящи интересите на страната над собствените си (не говоря за националистите). Защо не плюят на партиите си и не си подадат ръка!? Стига с това ляво, дясно и център, демоде е! Но пак ви казвам – не ме питайте за политика!

– Добре, но преди това – лансираната идея за президентска република как ви се струва?

– Съвсем абстрактен отговор: Които не знаят да плуват, какъвто и стил плуване да им предложиш, ще потънат…

– Спектакълът „Професия лъжец“, който поставихте през миналия сезон на варненска сцена, ви донесе награди и овации – не се ли превърнахме в тъжни, мрънкащи и бездействащи свидетели на проявлението в реалността? Кой – неволята ли, някой „голям брат“ ли – да ни оправи сътворената от нас си каша?

– На нас все някой ни е виновен! Все някакви зли чужденци ни кроят нещо! Все всички са срещу нас, защото сме по-велики от всички! Удобно ни е друг да е виновен… Османлиите ни спряха Ренесанса, СССР ни спря капитализма, европейците ни спират помощите. Помощ!!!

– Вие сте режисьор – ако от вас зависи как да бъде устроена държавата и животът в нея, как би изглеждало това? Нали „светът е сцена“…

– Веднага ще разделя страната на малки държави по доминиране на политическите сили. Където левите са спечелили местните избори, ще има социализъм. Където националистите са спечелили, ще има нацизъм. Навсякъде другаде ще се живее нормално. Мога и да насърча междуетническите бракове, за да се обнови нацията. А раждаемостта ще направя задължителна… Ще отменя валидността на дипломи, квалификации и шофьорски книжки, получени през последните 25 години. И хайде на изпити в Европа!

trud.bg