Френската кинолегенда Брижит Бардо навърши вчера 80 години, предадоха Франс прес и ИТАР-ТАСС. Рожденичката няма да се появи на празника, но Франция все пак отбелязва паметното събитие. Обожавана икона през 50-60-те години заради невероятната й чувственост, актрисата сега живее усамотено, заобиколена от любимите си животни. „Тези два живота бяха моя шанс за успех“, споделя тя. „Първият ми живот ми позволи да успея във втория. Ако не бях Брижит Бардо, ако не бях известна в цял свят, не бих могла да направя и една десета от това, което направих за животните“, смята бившата актриса, изиграла голяма роля за сексуалното освобождаване на жените.

Израснала в буржоазно семейство и завършила балетно училище, Брижит Бардо изгрява в киното през 1956 г. във филма на съпруга си Роже Вадим „И Бог създаде жената“. Там танцува огнено мамбо, страстно и съблазнително, облечена в дълга пола, с цепка до талията. Сцената предизвиква скандал и е причина филмът да бъде забранен в някои щати на САЩ.

Митът обаче се ражда и Бардо, на която цялата женска половина от човечеството се опитва да подражава, е провъзгласена за най-красивата жена на света. Звездата с лице на лолита, с легендарната капризна муцунка и извивки на фатална жена, обсебва мъжките фантазии. Всевъзможни организации, защитнички на добродетелта, виждат в лицето й не просто секссимвол, а голяма заплаха.

За разлика от тях писателката Симон дьо Бовоар е възхитена: „Тя ходи боса, обръща гръб на елегантните тоалети, бижутата, парфюмите, грима, на целия този фалш… Прави това, което й харесва, което смущава“, пише тя. Преследвана от тълпи от фотографи, които дебнат всеки неин жест, скандалната актриса, която през живота си е правила няколко опита за самоубийство, е тотално лишена от личен живот.

Цената, която плаща, е, че ражда дете, което не желае, умножават се скандалите, в които се забърква, съпрузите (четирима на брой), любовните й авантюри. И по-конкретно тази със Серж Генсбур, който създава за нея знаменития рефрен „Je vais et je viens, entre tes reins…“

Една от известните й провокации е, когато приема поканата на генерал Де Гол и се появява в Елисейския дворец в хусарска униформа – по това време жените е трябвало да влизат там, облечени в рокли или поли. Генералът остава очарован, но не и съпругата му.

В живота си Брижит Бардо проявява същия непукизъм, който е характерен за филмовите й образи – „момиче на своето време, освободено от всякакво чувство за вина, и неспазващо забраните, наложени от обществото“, според думите на Роже Вадим.

Брижит Бардо се е снимала в близо петдесет филма. Много от тях са пълни провали, но има и няколко шедьоври: „В случай на нещастие“ на Клод Отан-Лара или „Презрението“ на Жан-Люк Годар. Опустошена от славата, тя слага брутален край на филмовата си кариера през 1973 г. Посвещава се на каузата на животните, след като е видяла репортаж за лов на тюлени.

Брижит Бардо и до днес продължава да живее в Южна Франция, между имението си „Ла Мадраг“ в Сен-Тропе, тихо рибарско селце, превърнало се отчасти заради нея в сборище на знаменитости от цял свят, и втората си резиденция, скрита от хорските погледи, „Ла Гариг“.

Там се грижи за изпаднали в беда животни и ръководи фондацията си, основана през 1988 г. „Вече почти не общувам с никого“, признава тя и „не ходя на фризьор“. Но е „борбена“. „Не бива да си пасивен. Трябва да служиш на нещо“, твърди Бардо. Между най-важните й битки фигурират забраната на ритуалното убиване на животните, затварянето на кланиците за коне и защитата на африканските слонове.

С годините Брижит Бардо възприема възгледите на крайната десница и не крие близостта си с Марин льо Пен, ръководителката на Националния фронт, която подкрепи на президентските избори през 2012 г. Нейни изявления за хомосексуалистите, имиграцията, мюсюлманите й носят пет присъди за подклаждане на расова омраза. Което до голяма степен „разваля“ имиджа й, признават някои нейни биографи, автори на книги за иконата на цяло едно поколение.

БТА