Волене, в края на 1990 г. с теб работехме заедно във вестника на СДС – „Демокрация“. Ти беше сменил първия главен редактор Йордан Василев, аз дойдох от „Труд“ и оглавих репортерския отдел. Тогава ти беше седесар, беше честен, псуваше комунистите и Съветския съюз. В същото време пусна на първа страница картата с черепите, която отврати от синята идея всички нормални привърженици на БКП. Аз помагах с каквото мога да се въведе професионализъм в редакцията и вестникът да помага на СДС в битката с червената номенклатура, а не с хилядите редови социалисти, които нямаха вина за зулумите на Номенклатурата. Ти беше слаб главен редактор и след няма и година правилно те махнаха.

Аз вече не бях там – договорът ми беше прекратен на 45-ия ден от теб и от директора (вече  покойник). Не ме погледнахте в очите – пратихте едно смутено момиче да ми съобщи новината. Лошо няма – бил съм слаб журналист и шеф, уволнили са ме. Не се сърдя никому.

Оттам-нататък ти тръгна по надолнището и не се спря. Беше  в „Мултигруп“, в „Овъргаз“, при Петьо Блъсков, когото преди това псуваше до девето коляно. От седесар полека-лека стана антикостовист, от антикомунист – съветофил, от демократ – патриотар. Накрая цяла година поддържаше задкулисния небългарски кабинет „Орешарски“ – беше в една лодка с  БСП-ДПС, които иначе уж критикуваше.

А днес, Волене, стигна дъното! Докара пред толкова трудно конструирания парламент  бедни и гладни люде отвън (софиянци отдавна те разкриха и те разкараха). Твоите маши им натрупаха  камъни, раздадоха им бухалки. Събралите се  ругаеха  всички и всичко, но не знаеха какво искат. Точно като теб.

Нищо не остана от теб, Волене!

Само омраза…

Пламен КАМЕНОВ

blitz.bg

Снимка – plamenkamenov.bg