Случилото се с Корпоративна търговска банка ще продължи да се усеща в икономиката на България поне в продължение на следващите пет години. Това отговори на въпрос на Money.bg „бащата“ на валутния борд у нас професор Стив Ханке. Той е в столицата по покана на Българския икономически форум, който провежда своята годишна среща и на която Money.bg е основен медиен партньор. Експертът се аргументира с това, че след случилото се с КТБ ще има криза на доверие, която ще се отрази върху ръста на кредитите, а от там и върху ръста на реалната икономика. Проф. Ханке заяви, че и без това кредитният ръст в България и Европа е минимален, като фалитът на четвъртата по големина банка няма как да окаже положително влияние върху този процес. Известният икономист обърна широко внимание около случилото се с КТБ. По думите му сигнали за предстоящия фалит на КТБ е имало още през миналата година и той ги е доловил при едно от посещенията си. „Това не беше истинска банка, тя не се управляваше като кредитна институция“ , категоричен е професорът от университета Johns Hopkins Балтимор, САЩ.

Специалистът посочи, че по негови данни едва 24% от раздадените кредити могат да бъдат възстановени (според одиторския доклад обезпечени са едва 13% от заемите, раздадени от банката), като в средно в Европа този процент е двойно по-висок. В тази връзка той заяви, че лицензът на банката правилно е бил отнет. По отношение на банковия сектор той изрази мнение, че като цяло е стабилен. Това е така, ако го погледнем като цяло – „като една кошница ябълки“. Ханке обаче заяви, че за разлика от преди години, сега има повече опасения, че някой от „ябълките“ могат да се окажат гнили.

„Ние не разполагаме с прецизен отчет на всяка една банка поотделно, за да можем да направим преценка, коя от тях има проблем“, допълни световно известният финансов специалист, консултирал редица правителства по целия свят за провеждането на ключови реформи. Ханке отговори и на въпрос дали банковият надзор ще се подобри, ако в управата на Българската народна банка влезе чужденец. Няма защо да търсите решение на проблема отвън. Българи създадоха тази криза и българи трябва да се справят с нея, категоричен е той.

По думите на Ханке София не трябва да бърза с влизането в еврозоната, защото валутният борд създава по-дисциплинираща среда за управляващите и те не се изкушават да изпуснат извън контрол фискалната стабилност. „Ако влезете в еврозоната, това ще подейства като стимул да се нарушават някои правила, защото винаги ще има една „задна мисъл“ че все някой, някак си ще ни спаси.“ Професорът е категоричен и за това, че България не трябва да влиза в Европейския банков съюз: „ Той няма да реши от само себе си проблемите тук. В страната ви действа добро законодателство и дори по-строги разпоредби на законите, за това те просто трябва да се изпълняват.“

В така създалата се ситуация, на нараснало недоверие и обща икономическа неяснота от ключово решение е поведението на правителството от тук нататък, посочи Ханке. „България трябва да спре да се спуска нискоходящо като птица над Дунава, удряйки си ту едното ту другото крило по пътя надолу. Необходима е здрава ръка, която да управлява бюджетния дефицит и да извърши ключови реформи“, обясни метафорично той.

Проф. Ханке заяви, че „рецептата“ за икономически растеж е именно фискалният контрол от една страна, но са необходими и други мерки. Една от тях е рестартирането на приватизацията. Този процес бе спрян преди около 2 години и това беше грешка. Сега с нови сили страната трябва да започне да се освобождава от дейности, които не са и присъщи, категоричен е професорът. Той обаче не спомена конкретни области и предприятия, които биха могли да бъдат продадени.

Наред с приватизацията са необходими ключови усилия за ограничаване на корупцията и повишаване доверието в съдебната система, както и повишаване качеството на нейната работа. По време на изказването си пред медиите Ханке отправи някои критики към бившия финансов министър Симеон Дянков, който преди да дойде на този пост бе високопоставен служител в Световната банка разработил механизма за оценка на класацията Doing Business. Един от основните параметри които класират една страна по-нагоре или по-надолу в нея е защитата на собствеността и нивото на съдебната система.

„Странно ми е как човек разработил този механизъм, не успя да приложи тези знания на терен в България, така че страната поне частично да подобри оценката си и да се класира по-напред в подреждането“, сподели той. Друг съвет, който проф . Стив Ханке даде на българското правителство е да прецени отново нуждата от огромния заем от 8,1 млрд. лв., който е заложен в бюджета за следващата година. Освен това, ако се наложи да се взимат пари Ханке посочи, че те не трябва да се търсят от международни банки, а да се вземат от фискалния резерв. По този начин, обясни той, няма да се промени съществено нивото на дълга спрямо размера на брутния вътрешен продукт.