Като деца играехме на лимки. Да обясня на по-младите – това са стъклени топчета, различни по големина, разноцветни и бяха няколко вида. Бомби /по-големите/, пъстраци / те бяха с оцветени листовидни форми/, бобчета /най-малките по големина/ и обикновени топчета. Играехме на лимки по цял ден, забравяхме за уроците и вече по тъмно майките ни с викове от балконите ни прибираха в къщи. Сега децата играят на други игри. Основно на видеогри, изпълнени с насилие. Анимационните филми, които гледат и те са изпълнени с насилие. До това доведе „еволюцията“ в човешкото мислене, съчетана с технологическия прогрес. Но хората си останаха същите. Има Хора-бомби. Големи, мощни като интелект и сила на духа. Такъв беше президентът Жельо Желев. Първото впечатление на френския пиар Жак Сегела, /който измисли крилатите фрази „45 години стигат“ и „Времето е наше“/ за Желев не е ласкаво: “Физика на замечтан селянин, мълчаливост на horseguard, прическа на клоун. Първата ми реакция е да се усъмня. Как този щурак би могъл един ден да бъде президент?” Но после мнението на Сегела за Желев се променя. Той вижда водача в него, който умее да увлича хората с идеите си, да ги заразява с ентусиазма си. Усеща харизмата му.

Когато убиват големия италиански поет, публицист и режисьор Пиер Паоло Пазолини, Алберто Моравия казва: „„Загубихме поет, какъвто почти не се среща по света – такива като него се раждат само два или три пъти на века.“ България загуби големите си поети Александър Геров  и Добри Жотев които умряха в мизерия, загуби титани на мисълта, чиито гласове не бяха чути преживе. Хората-бомби бяха унижавани от хора-пъстраци. Можем ли да поставим пъстрака Иван Костов до големия  Жельо Желев? Та те са от различни вселени. Революцията изяжда децата си и дисидентът Жельо Желев бе изтикан в ъгъла от костовци, бакърджиевци, куневци и друга политическа сган. Хора-бобчета, като Яне Янев играят ролята на поборници за истината?! На какво морално падение сме свидетели. Тъжно и жалко!  Хора-пъстраци от 25 години ни управляват и смъртта на Жельо Желев ни напомни, колко чист е той и колко мръсни са техните умове.

Когато играехме на лимки, обикновените топчета бяха олющени, изпочупени, изглеждаха зле и ние търсехме начин да се отървем от тях. Така изглеждаме днес обикновените българи. Но пъстраците и бобчетата не искат да се отърват от нас. Нужни сме им, за да смъкнат и последната ни кожа. А ние търпим. Като волове.

Иво Югов