Челси продал Андре Шюрле, световния шампион с Германия, на Волфсбург. Ей така, на средата на сезона, който никак не му бе лош като статистики – 5 гола в едва 9 мача като титуляр, включително някои не маловажни. Но не всеки може да работи с Жозе Моуриньо. Не всеки е негов „син“, за каквито минават Марко Матераци, Паоло Ферейра, Уесли Снайдер, Неманя Матич или Джон Тери. А и раздялата с този или онзи няма нищо общо с това кой колко добър е индивидуално.

Истината е, че Специалния е различен в подхода си от всеки друг треньор в света. Егото му е твърде голямо, за да му пука, че някой е купен за 20, 30 или 50 милиона. Че е звезда, символ или продава фланелки. В отбора на Моуриньо играят тези, които Жозе е преценил, че тичат достатъчно, концентрирани са достатъчно и слушат с отворени уши какво им се говори. Тези, които най-добре работят за отбора. Дори Кристиано Роналдо не прави изключение и затова днес двамата си говорят чрез автобиографии и медии, като изпуснатите фрази един за друг не са особено приятни.

Не е само Кристиано. Той бе обвинен, че не помага на крайния бранител зад гърба му и в Мадрид започна португалска война. Моуриньо изобщо не се интересуваше, че феновете ходят на стадиона заради Кристиано. За него важни са точките и победите. И кой би спорил със статистиките му като треньор?

Но войната му с Роналдо, и особено тази с националното богатство Икер Касияс, струваха на Жозе поста в Реал. Не че Моу ще остане без работа… Просто никога няма да измени на себе си, чепат и с остър език, вярващ до лудост в методите си и не приемащ играчи да диктуват правилата. Преди Икер и КР7 бяха Робен, Виейра, Крус…

Холандското крило Ариен Робен получи „заповед“ за трансфер през лятото на 2007 г., след като влуди Моуриньо на финала за Купата на ФА между Челси и Манчестър Юнайтед. Тогава Специалния го пусна като резерва на мястото на Джо Коул, но го смени с Ашли Коул… Не бе доволен, че Робен седи с ръце на кръста, докато по фланга му Кристиано Роналдо „връзва на фльонга“ Уейн Бридж. Челси победи с 1:0, но Робен бе приключен. Клубът спечели и добри пари от неговото преминаване в Реал.

Моуриньо не успя да намери място в схемата за Кака, който никога не е блестял с точни шпагати, дисциплина и много тичане. Силата му е в гениалния пас, дрибъла и изящния удар. Но, хей – няма да играем с 10 тичащи и един гений! Така след дълго общуване с пейката на Реал, Кака се върна в Милан. Нищо, че струваше към 70 милиона евро и бе „Златна топка“.

Андрей Шевченко е друг носител на приза, който не се хареса на Моуриньо. Доведоха му го в Челси, но никой не разбра, че на този треньор такива не му влияят. Трябвало да играе, бил любимец на боса Абрамович… Шева остана резерва, но това по-късно май изяде главата на Моуриньо при първия му престой в Лондон.

Когато гледаш отбор на Моуриньо, например Челси в събота срещу Манчестър Сити в мач между двата водещи тима във Висшата лига, се чудиш откровено къде би се вписал един Меси, Кака или Робен. Та дори и Роналдо. Това е сбор от 11 надъхани и настроени докрай за битка съотборника, които не спират да преследват целта.

Дори Еден Азар, който е звездата в настоящия тим на Челси, се научи да преследва човека си по крилото, та чак до собственото наказателно поле. А ако му дойде в повече, бъдете сигурни. Ще го застигне съдбата на споменатите по-горе.

Този филм Хуан Мата, Андре Шюрле и Кевин де Брюине вече го гледаха само в последната година. На феновете не им харесва, че си отиват качествени играчи, но… резултатите са важни. Челси води в класирането и докато е там, Специалния е прав в спора. Независимо от това какво говори усещането за естетика и импровизация в играта. Модерният футбол има само един закон – точките.

Моуриньо е акулата в тези води.

sportcafe.bg