Образът на Васил Левски във филма „Дякон Левски“ е представен дръзко и отправя послания, които не са съвсем коректни. Това каза историкът проф. Пламен Павлов, цитиран от „Фокус“. Според професора обаче не трябва непременно такива филми да се правят по „строг канон“ и да бъдат цензурирани. „Въпреки това вулгарните изрази не подхождат на филма заради заглавието му и очакванията, че той фокусира върху монашеската част от личността на Левски. Очаквано е, че появата на лента за най-тачената личност в България на всички времена не може да не предизвика дискусии“, отбеляза проф. Павлов. „Трябва да има много филми за Васил Левски, не само този. Нашият печален опит е, че има филм за него, който е общо взето детски вариант – с „джингиби“ и с приключенски истории в духа на евтините уестърни. Сега, четири десетилетия по-късно, се явява съвсем различен филм за него, който е в друга плоскост, гледа се от друго поколение“, коментира проф. Павлов.

Той допълни, че не е правилно да се създават внушения, че тези зрители, които не могат да догледат дългата продукция, са непременно запалени пушачи или наркомани – това не е добър тон особено когато се води разговор за Левски.

Историкът каза още, че интерпретацията на историческата действителност, каквато има във филма, е нещо нормално. „Въпреки това, с образа на Апостола трябва да се подхожда отговорно, като се вземе предвид, че той е бил едновременно монах и революционер, и този образ се нуждае от сериозно концептуално осмисляне“, коментира още проф. Павлов.