Киноман съм, гледам основно биографични филми. Има силни филми, средно добри и слаби. Да се направи биографичен филм е голям риск, защото хората имат изградена представа за всяка историческа личност. Такъв е и случаят с Апостола. Васил Левски е икона за България, за българите. Той е велик дух, борец за свобода, будител. За да направиш филм за Левски се изисква голям кураж. Максим Генчев има този кураж и го направи. Следя полемиката за филма „Дякон Левски“, не съм го гледал, но друго е по-важно за мен. Липса на историческа достоверност, слаб сюжет, герои с неадекватни появи, Левски псувал са само част от оценките за филма. Появи се и праправнучка на Левски, която досега къде беше и не е казала дума за Апостола никой не знае? От другата страна е режисьорът Максим Генчев, който яростно защитава филма си и казва, че салоните в страната са пълни със зрители, които харесват „Дякон Левски“. Възможно е творческите способности на Макисм Генчев да не са достатъчни за мащабен проект, като филм за Апостола, но човекът е опитал, направил е своя трактовка на образа на Левски. За мен важните  въпроси са: Къде бяха големите ни имена в киното досега, защо не направиха филм за Апостола? Те нямат куража на Максим Генчев, който добър, лош, но направи филм за Левски. И най-важното – разбуни духовете, разпали страстите и ни напомни за делото на Апостола. Нещо, от което имаме нужда в тези бездуховни времена. Да нападат Максим Генчев, колкото си искат. Той си обича филма, правил го е с любов. Някой ще го хареса, друг не. След време може да излезе, че филмът е слаб. В световното кино има много неубедителни биографични филми,“Дякон Левски“ може да се нареди до тях. Но по-важен е куражът.

Иво Югов