Даниела Димова е родена във Варна. Завършва Държавната музикална академия в София през 1990 г. и оттогава е солистка на Варненската опера, където дебютира като Царица на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Даниела Димова участва в оперни спектакли, камерни концерти и рецитали не само в България, но и в Германия, Австрия, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Египет, Гърция, Чехия, Китай, Южна Корея и др. След спечелен конкурс през 2009 г. става директор на Варненската опера, а от 2010 г. е директор на Театрално-музикалния продуцентски център (ТМПЦ) – Варна, в който са обединени Драматичният театър „Стоян Бъчваров“ и Държавната опера във Варна.

След 20-годишно прекъсване Даниела Димова възстановява летните оперни представления „Опера в Летния театър“. Носител е на много национални и международни престижни награди за високи художествено-творчески постижения, сред които Награда Варна-2007 г.; Кристална лира-2007 г.; Златно перо-2011 г. Даниела Димова е общински съветник от ГЕРБ в морската столица и председател на комисията по култура в местния парламент. „Всеки ден“ разговаря с директора на един от най-успешните културни центрове в България за равносметката през 2014-та, за новите постановки през тази година и за предстоящото турне на спектакъла на Стоян Радев „Свекърва“.

Г-жо Димова, театърът и операта във Варна изпратиха една силна творческа 2014 година, през която представихте много нови спектакли. Вие доволна ли сте от равносметката?

Равносметката наистина е много добра. Моята лична оценка, извън цифрите е, че това беше една особена година по отношение на това, което се случваше в нашата страна. Визирам, както обществените процеси, така и тежката метеорологична обстановка през някои месеци. Изкуството и културата са такъв сборен пункт, в който си дават среща абсолютно всичко – и нашето общество, и времето, и разбира се, настроението на нашите артисти и зрителите, които влизат в салоните ни.

В крайна сметка годината е много благоприятна за театъра и за операта във Варна, тъй като имаме сериозен ръст на зрители от около 7 %. В предходните години най-голям ръст на зрители за ТМПЦ-Варна направихме между 2012 и 2013 г. Тази нова културна структура стартира през 2010 г. с общ брой зрители в театъра и операта 37 300, за да достигнем 50 000 зрители през 2012-та, а през 2013-та – 70 000. Мислех, че сме достигнали връхната точка за откриване на нова публика, но успяхме да открием още 6-7 %. През 2014-та достигнахме над 75 000 зрители, като това са хора, които са си купили билети.

Миналата година зрителите на операта са 49 000, а на театъра – 27 000. Винаги има официални гости, поканени, така че реалната бройка на хората, които са присъствали на наши театрални, оперни, балетни постановки и концерти през миналата година реално е около 80 000 зрители. Това ме радва безкрайно много, защото това е оценка за качеството, което ние предлагаме.

През 5-те години, в които се занимавам с ръководство на институцията, многократно се убедих, че зрителят е много мъдър. Зрителят винаги следва доброто качество и високото ниво. Колкото по-хубави представления предлагаме, толкова интересът към нас е по-голям. Разбира се, това върви и с финансови резултати. През 2014-та имаме близо 11 % повече приходи спрямо 2013-та.

Какво стои зад цифрите?

Стои много труд на нашите колективи и на нашите трупи. Именно те създадоха многобройните качествени представления, които имаха премиера през изминалата година. Ще започна с театъра. През ноември 2014 г. имахме премиера на първия театрален сериал, който се случи във Варна – „Всичко наопаки или Наопаки всичко“ по фарсове на Жан Батист Молиер на режисьора проф. Пламен Марков. Сценографията и костюмите са дело на Даниела Николчова, която вече получи номинация „Икар“ за дебют. През последните години нашият театър не е пропуснат с номинации от журито. Почти всяка година имаме и награди.

През миналата година бе и премиерата на „Измяна“ от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков. Излезе и чудесното представление „Глупаци“ от Нийл Саймън на Георги Михалков. Антония Попова направи забележителни костюми и сценография.

На варненска сцена бе представена и „Бурята“ по Шекспир на Стоян Радев Ге.К. Спектакълът е с участието на възпитаниците на студио „Театър“ на Стоян Радев. Във Варненския театър той постави и „Свекърва“ от Антон Страшимиров. Този спектакъл отдавна не беше игран във Варна. Постановката се прие с голям интерес от публиката. Сценографията е на Мира Каланова. В спектакъла, който скоро тръгва на турне из страната, участват три поколения актьори от нашия театър. На най-младите зрители през 2014-та пък предложихме „Голямото коледно приключение на…“ от Магда Борисова, която е една чудесна авторка.

В операта и балета също имахме доста премиери. В месеца на любовта – февруари, стартирахме с „Дон Жуан“. В спектакъла участват блестящите Деян Вачков, Венцеслав Анастасов, моя милост като доня Елвира, Ирина Жекова, Линка Стоянова. Постановката е дело на Александър Текелиев, а с диригентската палка бе Вилиана Вълчева.

Направихме „Алиса в Страната на чудесата“ – мюзикъл от Александър Йосифов, който също се радва на много голям успех. Подготвихме и специално няколко постановки за лятна сцена за Опера в Летния театър. Миналогодишното издание беше знаково и емблематично. Поставихме „Андре Шение“ от Умберто Джордано – една опера, която 30 години не е поставяна в България. Това е много сложно заглавие, но въпреки това посегнахме към него. Мисля, че се справихме майсторски и на ниво. В чуждата преса имаше чудесни критики за спектакъла.

Не мога да не спомена „Отело“ – първата съвместна продукция на Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент е Стефано Сегедони от Италия. Това е една модерна, изключително красива и иновативна постановка. „Отело“ достигна връх по отношение на зрители и продажби в летния ни афиш.

За пръв път във Варна направихме и мюзикълът „Исус Христос суперзвезда“ на Андрю Лойд Уебър с постановчик проф. Светозар Донев и с впечатляващата сценография на Иван Токаджиев. В спектакъла участват певци от нашия солистичен състав, който роди и своите звезди. Разбира се, разчитахме и на Костадин Георгиев – Коцето-Калки и на Звездомир Керемидчиев-Звезди за главните роли. Постановката се радва на голям успех. Удължихме с още една година сезона за авторските права с агентите на Уебър в Лондон.

Иновациите в балета са може би най-голямото ни постижение през изминалата година. През 2014-та се появи партньор в лицето на заслужилия артист на Русия Сергей Бобров, който прие да бъде главен балет майстор на трупата във Варна. Под негово ръководство се роди „Кармен данс“, с диригент Светослав Борисов. От съвместното ни сътрудничество се роди и „Лешникотрошачката“ също с участието на наши солисти. Имахме и премиера на „Шехерезада“. Това е богатството на нашия афиш и именно заради тези усилия получихме и добри резултати, за които заслуга имат всички колективи. Ръководството на ТМПЦ-Варна зададе посоката и целите бяха реализирани на ниво.

Във Варна моделът на Театрално-музикалния продуцентски център очевидно се оказа печеливш. В началото, когато тръгна театралната реформа, имаше доста протести в различните градове на страната по повод обединението на театрите и оперите.

Има една максима – „Когато цифрите говорят и боговете мълчат.“ Ако погледнем без емоция, действително формулата се оказа много продуктивна. Това е екипна работа. Аз изключително ценя и уважавам художествените съвети, които имат Драматичният театър и Държавната опера. Ние сме в ежедневна комуникация. Голяма е помощта на главния режисьор на Драматичния театър проф. Пламен Марков за насоките на репертоара, който поддържаме.

Най-ценното, освен нашите финансови резултати е, че Варненският театър запази своя облик. Покрай реформата ние не се подадохме да правим само касови спектакли, само спектакли с т.нар. „бели мечки“, т.е. да привличаме постоянно някакви звезди. Трупата във Варненския театър е много силна, тя запази своя облик и се дообогати с млади лица. През последните години съм назначила 6-7 нови млади актьори, които идват с желание да работят. Това се случи и в оперната и в балетната трупа, където имам ежедневен диалог с арт директора маестро Борислав Иванов.

Привлякохме млади и талантливи диригенти като Светослав Борисов, Вилиана Вълчева, които работят с голяма енергия и любов с оркестъра. За мен формулата е балансирана политика и балансиран афиш, като всичко се прави в името на качеството и с грижа към трупата и зрителите. Зрителят трябва да бъде обгрижван непрекъснато. Нашата цел като държавни културни институти е и да възпитаваме и затова не винаги трябва да търсим най-масовото.

Най-новият театрален спектакъл „Свекърва“ тръгва на турне и ще обиколи три града – София, Пазарджик и Плевен. Какво послание изпраща Варна към останалите градове с тази постановка на Стоян Радев?

Посланието на „Свекърва“ е колко мъдър е българският народ и как ценностите, които сме изповядвали преди повече от 100 години продължават да са в нашия бит. Другото послание е колко модерен прочит и модерно погледнато може да бъде това представление и този неостаряващ текст на Антон Страшимиров.

Интересното е, че публиката в тези три града на турнето ще бъде запозната с една голяма част от нашата трупа, тъй като това е едно богато представление – на сцената са над 25 актьори. Ние ще покажем театъра ни в пълния му блясък, защото всички творчески поколения участват в „Свекърва“. Така всички възрасти, представени във Варненския театър, ще разкрият своя талант.

С какво ще зарадвате зрителите през 2015-та?

На 3 януари стартирахме с турне на балета в Банско. С изключителен успех изиграхме общо 8 представления на „Кармен данс“ и „Лешникотрошачката“. Няма да скрия, че сме доволни от резултатите, тъй като Банско, в този сезон, е център на любителите на ските. Вечерно време повечето хора, освен да прекарат в механа или на СПА, няма друго с какво да се развличат. Оказа се, че международният език на балета, който няма нужда от превод и трансформация, е силно разпознаваем.

В театъра вече започнаха репетициите на новата предстояща премиера „Опасни връзки“ на един чудесен млад режисьор Стилиян Петров, когото трупата много харесва. Предстои стартът на спектакъла „Ретро“ на нашия главен режисьор Пламен Марков. В операта през март ще стартира „Дон Паскуале“, което ще е копродукция с италиански колеги. За тази постановка ще ни гостува диригентът маестро Сегедони, а иначе тя ще бъде изработена от наш екип. Очаквам и потвърждение от Пламен Карталов да дойде във Варна като постановчик.

Съжалявате ли, че Варна не стана Европейска столица на културата 2019 и бе изпреварена от Пловдив?

Убедена съм, че и трите града, които не успяха да спечелят – София, Велико Търново и Варна, съжаляват, защото зад тази кандидатура стои многогодишен труд. През последните 3 години като председател на комисията по култура в Общинския съвет успяхме да дадем тласък на нашата кандидатура. Варна разчиташе на своята концепция за морето, за Черноморския регион, за най-старото злато в света и разбира се, с всичките иновативни проекти и новини, за които бяхме предвидили и финансов ресурс. Поздравявам колегите от Пловдив, защото всяка една победа, в крайна сметка, винаги е заслужена.

Щом са се спрели на Пловдив, значи е имало защо. Но очакваме от тях съвместно сътрудничество. Може би в програмата на колегите от Пловдив ще намерят място и най-хубавите проекти на другите градове. Аз вече предложих на моята колежка Нина Найденова, която е директор на операта в Пловдив, да представим една морска опера през 2019 г. – това, което ние сме записали като наша програма – „Русалка“ от Даргомижски и „Летящият холандец“ от Вагнер. Колегите от София и Велико Търново също може да излъчат интересни проекти, които да са самобитни. България е малка държава, обхожда се за няколко часа и това, че ще имаме Европейска столица на културата в Централна България може по перфектен начин да се съгласува и с другите градове.

Как издържате финансово във време, в което да се прави изкуство е трудно?

Много е голямо предизвикателството в новите условия на делегиран бюджет. Всяка година се правят промени в министерските постановления, които се отнасят до държавните културни институции. Правят се и промени в начина, по който се утвърждават финансовите планове и методиката, по която работи Министерство на културата. Това изисква от нас постоянна гъвкавост и ежедневен контрол на финансите.

Аз съм човек, който обича да мечтае. Нека мечтите са смели, но в допустимата финансова рамка, ако мога така да се изразя. Засега успяваме да програмираме успешно нашия репертоар. Като директор задавам много ясно очакванията си от всяко едно звено на нашия център. Имаме звено „Продажби“, както и всички останали колеги, имаме маркетингово проучване и се стараем да станем все по-добри и по-добри. Пътят е чрез финансиране на добрите продукции, на тези, които дават резултати. Финансиране само заради разходи няма как да се допусне. Трябва да има отчетност, много стегната организация, да се вижда за всеки спектакъл колко е похарчено и дали действително това отговаря на интереса на зрителите.

Г-жо Димова, вие сте артист и успешен мениджър. Как се чувствате в тази двойна роля?

Винаги се старая да отделям време и за моята професия, която е на оперен солист. Всичко останало са позиции, които когато се случват, се случват. Дай Боже да ги защитаваме по най-добрия начин. Но професията е това, което остава до края на живота на човек като негова душевна матрица. Всеки месец успявам да участвам в някакъв спектакъл. Това ми дава едно особено очарование и полет на духа. Срещата със зрителя е нещо, което никоя друга професия или друга работа не може да замени. Това е отдаване и приемане на позитивна енергия, която те качва на едни криле. Точно това ме зарежда, за да мога след това часове наред да прекарам в не такава полетна работа, а в сухи числа и прогнози. Но пък без едното няма другото.

vsekiden.com